Пантерата

— Правилно. Значи трябва да му помогнем да стане мъченик.

— Как? — попита Кейт.

— Не знам. Хаким обаче знае.

Въпросният господин дойде при нас и попита:

— Какво ще правим сега?

— Полковник, струва ми се, че Алтаир не иска да умре като предател и страхливец — казах аз. — Прав ли съм?

Хаким, който може би беше и едното, и другото, се позамисли, но накрая кимна.

— Може и да е така.

— Тогава? Как да сключим с него такава сделка, която да му позволи да ни каже каквото искаме, но в същото време да го допусне в рая?

На Хаким отново му се наложи да помисли.

— Трудно. Вие сте причината за упоритостта му — уведоми ни той и обясни, без да има нужда: — Вие сте… неверници. Той не може да ви предаде шефа си, защото ще иде в ада.

— Ясно. Това го схващаме.

Всъщност Алтаир трябваше да го спомене лично между тазерите в орехчетата. Щеше да си спести много болка, а на нас — много време. Да не говорим за цялото неудобство. Е, на момчетата от СПС не им пукаше — те вършеха тези неща и по време на почивките си. Но пък може би болката беше част от пътя към спасението.

Хаким прекъсна мислите ми:

— Да не забравяме и въпроса с парите. Алтаир ги отхвърля, но ще ги поиска за семейството си. Това е едно от нещата, които притесняват мъчениците за исляма. Семействата им. Така че Алтаир ще ми каже фамилията си и ще му обещая, че семейството му ще получи парите — разбира се, в замяна на информацията, която искате.

Хаким мислеше много за пари, но този път май беше на прав път.

— Добре — казах аз. — И как ще постигнем това?

— Първо, трябва да му предложим два начина да умре — замислено отвърна полковник Хаким. — Единият ще е куршум в главата, още сега. Ще умре като победен, като пленник, а не като мъченик, умрял в джихад и отишъл направо в рая. И без обещание за пари за семейството му.

Схванах.

— Другата възможност е да умре в джихад и да стане мъченик на вярата — продължи Хаким. — Това обаче е по-трудно да се уреди.

Може би трябваше да го предизвикам на бой с ножове? Но старецът можеше да изкара късмет и вместо него аз да се отправя за рая.

— Оставете го да иде в лагера — обади се Замо, който стоеше до колите и който беше прекарал известно време в ислямски страни.

Така ли?

Хаким реши, че идеята може и да си струва.

— Да, така ще може да бъде с мъртвите мъченици, със своите джихадисти. Ще се моли сред тях и ще намери покой.

Страхотно. Първо обаче трябва да каже: „Сезам, отвори се“ при пещерата.

— Когато говорих с него по-рано, той вярваше в две неща — продължи Хаким. — Че Бог не го е спасил напразно и че не е постигнал мъченичество като бойците си.

Ясно. Чувството за вина на оцелелия. Можехме да му помогнем да се оправи с това.

— Говорете пак с Алтаир — каза Бренър на Хаким. — Само не забравяйте какво искаме от него.