Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Фатима избърса, сълзите си и при мисълта за планираните демонстрации след три дни й стана радостно, а и болката малко попремина — „Да, ние жените ще излезем по улиците на Ковис и с гордост ще подкрепим нашите сестри от Техеран, Кум и Исфахан. Разбира се аз ще съм с фередже, както съм решила, заради Хусаин. Колко прекрасно е да можеш да подкрепиш и жените и революцията.“
Никой не можеше да каже по какви пътища из цял Иран се бяха разпространили сведенията за предвидените демонстрации в Техеран. Всички жени знаеха. Всички, дори и тези, които не смееха да си го признаят, одобряваха проявата и бяха решили да бъдат смели и единни.
Военновъздушната база: 10,20 сутринта.
Старк стоеше в кулата за управление на полетите и наблюдаваше как 125 се приближи и кацна. При него бяха и Затаки, и Есвандиари с двама от Зелените ленти. Затаки сега беше гладко избръснат.
— Завийте надясно в края на пистата, Ехо Танго Лима Лима — нареди гърлено сержант Вазари, младият ръководител на въздушното движение, обучен във военновъздушните сили на САЩ. Вместо спретнатата си униформа носеше груби цивилни дрехи. Лицето му беше покрито с множество рани, липсваха му три зъба, а ушите му бяха подути от публичния побой, който Затаки му беше нанесъл. Носът му беше разбит и не можеше да диша през него. — Паркирайте пред централната кула на базата.
— Прието — прозвуча гласът на Джони Хог от високоговорителя. — Повтарям, имаме разрешение да вземем трима пътници, да доставим незабавно искани резервни части и веднага да отлетим обратно за Ал Шаргаз. Моля, потвърдете!
Вазари уплашено се обърна към Затаки:
— Ваше превъзходителство, моля за извинение, но не знам какво да отговоря?
— Я мълчи, червей такъв — сопна му се Затаки и взе късата си автоматична карабина. После се обърна към Старк.
— Кажи на твоя пилот да паркира, да спре двигателите и да свали всички от машината на пистата. Самолетът ще бъде претърсен и ако му разреша, ще продължи полета си, а ако не — няма да го продължи. Хайде тръгвай с мен ти също — обърна се той към Есвандиари и излезе.
Старк изпълни заповедта, обърна се, за да тръгне след Затаки, и за секунда остана насаме с младия сержант. Вазари го хвана за ръката и му прошепна развълнувано:
— В името на Аллаха, помогни ми да се кача на самолета, капитане, готов съм на всичко, на всичко…
— Не мога. Невъзможно е — отговори Старк и го съжали. Преди два дни Затаки строи всички на плаца и преби до безсъзнание младия сержант заради престъпления против революцията, свести го, накара го да яде боклуци и отново го преби до несвяст. Само на Мануела и на много болните разрешиха да не присъстват.
— Няма начин!
— Моля ви… умолявам ви, Затаки е полудял, ще ме у…
Вазари се обърна панически, защото на вратата отново се появи един от Зелените ленти. Старк мина покрай него, слезе по стълбите и стъпи на пистата, като прикриваше безпокойството си. Фреди Еър го чакаше зад волана на джипа заедно с Мануела, един от неговите британски пилоти и Джон Тайрър, който беше с превързани очи. Мануела носеше широки панталони, дълго палто и косата й бе прибрана под пилотската фуражка.
— Карай след нас, Фреди — рече Старк и седна на задната седалка до Затаки. Есвандиари натисна съединителя и набра скорост, за да посрещне 125, който в момента излизаше от главната писта. Около него кръжаха камиони със Зелени ленти и двама мотоциклетисти.
— Тия са луди! — измърмори Старк.
Затаки се засмя и белите му зъби блеснаха.
— Пилоте, това са ентусиасти, а не луди.
— Щом такава е волята на Аллаха.
Затаки го изгледа вече сериозно и каза:
— Говориш езика ни, чел си Корана и познаваш нравите ни. Време е да произнесеш Шахадата пред двама свидетели и да станеш мюсюлманин. За мен ще е чест да бъда единият от тях.
— Също и за мен — побърза да добави Есвандиари.
И той искаше да помогне за спасението на една душа, макар и не поради същите причини: „Иран Ойл“ щеше да има нужда от висококвалифицирани пилоти за придвижването на готовата продукция, докато иранските кадри са в процес на обучение, така че Старк би могъл да бъде сред тях, особено ако стане мюсюлманин.