Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— За мен също ще бъде чест да стана свидетел.
— Благодаря ви — отговори им Старк на фарси.
Мисълта да приеме исляма го беше спохождала през изминалите години. Отдавна, когато в Иран бе спокойно и работата му се състоеше в това да прави колкото може повече полети, да се грижи за хората си и да се смее заедно с Мануела и децата… Нима това беше само преди половин година? Веднъж подхвърли на жена си:
— Знаеш ли, Мануела, в исляма има толкова положителни неща.
— Да не би да ти харесва да си имаш четири жени, скъпи? — закачливо го попита тя и той моментално се стегна.
— Не се занасяй, Мануела, сериозно ти говоря. В исляма има много ценни неща.
— За мъжете, но не и за жените. Не се ли казва в Корана: „А правоверните — между другото, все мъже — ще се излежават на копринени дивани, където ще бъдат хуриите, недокоснати нито от човек, нито от джин.“ Конроу, миличък, ей това никога не мога да го разбера, защо трябва да има вечни девственици? Има ли някакъв смисъл за мъжете? А жените получават ли същото — младост й толкова млади разгонени мъже, колкото искат?
— Ще ме изслушаш ли, за Бога? Искам да ти кажа, че ако живееше в пустинята, някъде дълбоко в Саудитската пустиня или Сахара… я си спомни, когато бяхме в Кувейт и веднъж излязохме навън само двамата. Отидохме в пустинята, звездите бяха колкото стриди и тишината беше толкова огромна, нощта така чиста и безгранична, а ние толкова дребни — спомняш ли си колко запленени бяхме от Безкрая? Припомни си какво ти казах: как разбирам, че ако си номад, роден в шатра, сигурно би могъл да бъдеш завладян от исляма.
— Да, вярно, но аз пък ти отговорих, че не сме се раждали в никаква идиотска шатра.
Той се усмихна при спомена как я прегърна и целуна и как после се любиха, как проникваха един в друг и сливаха телата и душите си под звездите… Мина доста време, докато продължи мисълта си:
— Имам предвид истинското учение на Мохамед, имам предвид как така при толкова пространство, което е ужасяващо с необятността си, непременно изпитваш вътрешна необходимост от сигурно убежище и ето че ислямът може да бъде такова — имам предвид оригиналното учение, а не тесногръдите, изкривени интерпретации на фанатиците.
— Ама, разбира се, скъпи — отвърна тя с най-сладкия си глас, — само че ние никога не сме и няма да живеем в пустиня, а ти си Конроу „Дюк“ Старк, пилот на хеликоптер, и в момента, в който започнеш да си ги представяш тези четири съпруги, аз и децата изчезваме и дори Тексас ще ти се види тесен, и няма да можеш да се измъкнеш от гнева на Мануела Розита Санта де Куеляр Перес, скъпо мое сладко агънце…
Старк забеляза, че Затаки го наблюдава, и пое дълбоко въздух, примесен с острата миризма на бензин, сняг и зима.
— Може би някой ден ще приема истинската вяра — каза той на Затаки и Есвандиари. — Сигурно ще го направя, но когато Аллах каже, а не аз.
— Дано Аллах каже по-скоро.
Конроу съсредоточи вниманието си върху паркирането на 125 и Мануела, която днес трябваше да замине. Трудно, дяволски трудно е за нея да отпътува сега, но няма как.
Рано тази сутрин Макайвър се обади от Техеран по радиостанцията и съобщи на Старк, че имат разрешение 125 да се отбие в Ковис, при условие че ще откара резервни части и ще вземе оттам още трима пътници. След дълги препирни Чангиз и Есвандиари дадоха съгласието си, но едва след като Старк повдигна въпроса в присъствието на Затаки.
— Вие знаете, че отдавна трябваше да направим смяна на екипажите. Един от нашите хеликоптери 212 чака за резервни части, а два 206 са готови за контролна проверка, която е задължителна на всеки хиляда и петстотин летателни часа. Ръцете ми са вързани, ако не получа резервни части и екипажи, и вие ще отговаряте пред аятолах Хомейни, а не аз.
Колата спря до 125, чиито двигатели затихваха. Вратата още не беше отворена и той можа да види как Джон Хог наднича от пилотската кабина. Самолетът беше заобиколен от камиони, Зелени ленти с автомати възбудено сновяха около него.
Затаки се опита да ги надвика и като изгуби всякаква надежда, изстреля един откос във въздуха.
— Махайте се всички от машината! — заповяда той. — В името на Аллаха и Пророка само моите хора могат да го претърсват. Хайде, изчезвайте!
Зелените ленти се отдръпнаха с неохота.
— Пилоте, кажи им бързо да отварят вратата и всички моментално да слязат, преди да съм си променил решението!