Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да, ваше превъзходителство?
— Този човек няма разрешение за напускане на страната.
Ставаше дума за Робъртс, един от механиците, човек на средна възраст и с много голям опит. Безпокойството беше набраздило и без това набръчканото му лице.
— Капитан Старк, обясних му, че не можах да получа разрешение, емиграционната служба продължава да е затворена и просто не знаем какво да правим. От Техеран ни пуснаха без проблеми.
Старк погледна документа. Срокът му беше изтекъл само преди четири дни.
— Моля да направите изключение този път, ваше превъзходителство. Вярно е, че емиграционната служ…
— Няма ли редовно разрешение за напускане на страната, няма да напусне. Остава!
Робъртс пребледня:
— Но от Техеран ме пуснаха и аз трябва да се върна в Лон…
Затаки го сграбчи за канадката, измъкна го от строя и го блъсна на земята. Вбесен, Робъртс бавно се изправи.
— За Бога, имам разрешение и… — Той млъкна. Един от Зелените ленти беше опрял дулото на карабината си в гърдите му, друг — в гърба му; и двамата бяха готови да натиснат спусъците.
— Почакай в джипа, Робъртс. Дявол да го вземе, отивай при джипа! — нареди Старк.
Единият от Зелените ленти грубо избута механика натам. Старк се опитваше да прикрие собственото си безпокойство: Джон Тайрър и Мануела също нямаха редовни документи за напускане на страната.
— Който няма разрешение, не може да напусне страната! — повтори злобно Затаки и пое документите на следващия.
Следващата поред бе Джени. Беше уплашена и изпитваше омраза към Затаки, насилието и атмосферата на страх около нея. Стана й мъчно за Робъртс, който наистина трябваше да се върне в Англия — едното му дете беше сериозно болно, опасяваха се, че е детски паралич, а пък с тези нередовни пощи, телефони и телекси… Джени наблюдаваше как Затаки бавно разлиства и проверява документите на пилота пред нея. „Мръсно копеле! — помисли си тя. — Трябва да се кача в самолета, та каквото ще да стане. Как ми се иска да си заминем всички, цялото семейство. Горкият Дънкан, като остане сам, съвсем ще се запусне, няма да се храни както трябва и язвата му отново ще се обади.“
— И моето разрешително за напускане на страната не е подновено — каза тя, като се опита да изглежда смирена и пусна няколко сълзи.
— И моето — обади се Мануела с тих глас. Затаки ги изгледа и се поколеба.
— За жените няма значение, само мъжете носят отговорност. Вие двете можете да напуснете страната. Този път. Качвайте се в самолета.
— Може ли и господин Робъртс да дойде с нас? — попита Джени и посочи механика. — Той наистина е…
— Качвайте се на самолета! — изрева Затаки в пристъп на маниакална ярост и лицето му почервеня. Двете жени изхвърчаха нагоре по стълбата, всички за момент се стъписаха, дори Зелените ленти се поразмърдаха уплашено.
— Ваше превъзходителство, вие бяхте, прав — проговори Старк на фарси. Мъчеше се да изглежда спокоен. — Жените не бива да спорят.
Той млъкна и всички затаиха дъх. Черните очи на Затаки го пронизваха. Но Старк отвърна спокойно на погледа му. Затаки кимна и продължи навъсено да проверява документите.
Вчера се беше върнал от Исфахан и Есвандиари бе разрешил полет за утре следобед, за да го откара отново в Бандар-е Делам. „Колкото по-скоро, толкова по-добре“ — помисли си мрачно Старк.
Въпреки всичко той съжаляваше Затаки. Снощи го беше открил подпрян на един хеликоптер, стиснал слепоочията си с ръце, за да облекчи силната болка, която го мъчеше.
— Какво има, ага?
— Главата ми — ще се пръсне!
Старк успя да го убеди да се отбие при доктор Нът и дискретно го заведе в лекарското бунгало.
— Докторе, дай ми само аспирин или кодеин, каквото имаш — изпъшка Затаки.
— Не е ли по-добре да ми позволите да ви прегледам и тога…
— Никакъв преглед! — изрева Затаки. — Знам какво ми е. САВАК и затворът ме докараха до това състояние…
По-късно, след като кодеинът беше намалил болката донякъде, Затаки разправи на Старк, че преди около година и половина го арестували по обвинение в пропаганда срещу шаха. Тогава работел като журналист в един от вестниците, издавани в Абадан. Прекарал осем месеца в затвора и бил освободен веднага след опожаряването на града. Не разправи на Старк какво му се беше случило в затвора.