Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Говорил си с него? — зяпна от удивление Макайвър. — Сигурен ли си? И за каква отпуска става дума, по дяволите?
— Не зная, Мак. Зная само, че наистина говорих с Том.
— Чакай малко, Чарли. Как Руди е успял да се свърже с нас? Той в Ковис ли е?
— Не. Каза, че се обажда от кулата на авиодиспечерите в Абадан.
Макайвър процеди една ругатня и се замисли. Беше доволен, че Том Локхарт е жив и здрав, същевременно изпитваше притеснение за съдбата на Валик и семейството му. Пълен с хора? Би трябвало да са само четирима! Трябваше му незабавен отговор поне на петдесет въпроса, съзнаваше, че и двамата с Том са загазили сериозно. Не беше казвал на никого, с изключение на Гавалан за мисията на Локхарт и собствените си проблеми, свързани с нея.
— Хайде да почнем отначало, Чарли — рече той и хвърли бегъл поглед към Джени, която беше замръзнала в креслото. — Добре ли си, Джен?
— Да, да — тръсна глава тя. — Ще ида да направя нещо топло. — Гласът й беше слаб и немощен, също такава изглеждаше и внезапно смалената й фигурка, отправила се към кухненския бокс.
Петикин седна на ръба на бюрото и започна:
— Спомням си, че Руди каза: „При мен има офицер от иранските ВВС и аз трябва да бъда официално уведомен…“, после в репродуктора се появи гласът на другия: „Аз съм майор Казани от военното разузнаване и искам веднага да получа отговор! Ваш ли е хеликоптер 212 НВС, или не?“ За да спечеля време, му рекох: „Чакайте малко да взема списъка“, мълчах известно време, дано чуя някакви указания от Руди. Нямаше такива указания, затова съобщих: „Да, ЕР-НВС е наша машина.“ В следващия миг Руди избухна в такива ругатни, каквито никога не бях чувал от устата му: „Господи, това е ужасно, защото НВС се е опитал да избяга през границата в Ирак и иранските ВВС съвсем правилно са го свалили, пращайки в ада всички на борда — там, където заслужават! Кой, по дяволите, е пилотирал, и кой, по дяволите, е бил на борда?“
Петикин избърса изпотеното си лице и продължи:
— Мисля, че се проклех, имах чувството, че припадам… не мога да ти кажа точно, Мак… После избърборих нещо от сорта: „Чакайте малко… ще проверя в полетното разписание“, отчаяно се надявах гласът ми да звучи нормално. Намерих разписанието и видях, че името на Ногър Лейн е задраскано със забележката „болен“, вписан е Том Локхарт, а отдолу се мъдрят неговият и твоят подпис, Мак! — Той хвърли безпомощен поглед към Макайвър: — Беше ясно, че Руди не иска да споменавам името на Том, затова рекох: „В полетното разписание не е отбелязано нищо…“
Макайвър почервеня:
— Но след като си…
— Това можах да измисля, Мак! Когато го съобщих, Руди отново започна да ругае, но гласът му прозвуча различно — някак по-облекчено… Сигурен съм, Мак! „Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните?“ — така рече. „Капитан Луц — отвърнах, — съобщавам ви това, което е отбелязано в разписанието — според него НВС се намира в хангарите на Дошан Тапе! След като не е там, значи е бил отвлечен от някого!“ Надявах се това да прозвучи убедително. После отново прозвуча другият глас: „Това ще бъде незабавно проверено! Искам веднага да получа вашия полетен дневник!“ „Окей — рекох, — къде да ви го пратя?“ Това малко го обърка, защото е ясно, че няма начин да му го пратим веднага. Рече да го пазим на сигурно място, а той по-късно щял да прати инструкции. После Том взе микрофона и рече нещо от сорта на: „Капитан Петикин, предайте извиненията ми на капитан Макайвър за закъснението от отпуск, но бях задържан от силен снеговалеж в едно селце южно от Керманшах. Ще се прибера веднага щом намеря начин за транспортиране.“ — Петикин изпусна въздуха от дробовете си и хвърли поглед към Макайвър и изправилата се на вратата Джени — Това е всичко. Какво мислиш?
— За Том ли? Не зная. — Макайвър тежко пристъпи към прозореца и двамата забелязаха как видимо се прегърби. На перваза се беше натрупал сняг, вятърът се усилваше. Някъде далеч се стреляше, но никой не обръщаше внимание.
— Джени?
— Нищо не се връзва, Чарли… Особено по отношение на Том… — Тя с усилие вдигна чайника и наля гореща вода в каната. Чашите вече бяха на масата. Обзе я безпомощност, плачеше й се, искаше да крещи срещу цялата тази несправедливост. Знаеше, че Том и Дънкан са хлътнали до гуша — нейният съпруг лично беше подписал разрешението за полета! Едновременно с това знаеше, че не трябва да споменава нито дума за Ануш, Валик и децата, които положително са били на борда… Но кой, по дяволите, е пилотирал, след като Том не е бил в машината? Отвличане? Не, не става… Имената на Том и Дънкан са вписани в полетното разрешение, копие от него имат и техеранските власти… Не става!