Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Старк показа на Хог свит юмрук с изправен нагоре палец. След секунда вторият пилот отвори вратата и спусна стълбата. Затаки тутакси се изкатери по нея с насочен автомат.
— Ваше превъзходителство, недейте така, няма нужда — обърна се към него Старк. — Хайде всички бързо навън!
Пътниците бяха осем — четирима пилоти, трима инженери и Джени Макайвър.
— Боже мой, Джени! Изобщо не съм те очаквал.
— Здравей, Дюк. Дънкан реши, че е най-добре… а, впрочем няма значение. Мануела смята ли да пъту… — Тя забеляза жена му и изтича към нея. Прегърнаха се и Старк видя, че Джени всъщност вече е възрастна жена.
Той влезе след Затаки в празния нисък салон, в който бяха закрепени допълнителни седалки. В дъното, близо до тоалетната, имаше няколко касетки.
— Това са резервните части и двигателят, които ви трябват — извика Джони Хог от пилотското място, като им подаваше митническата декларация. — Здравей, Дюк!
Затаки взе листа и щракна с пръсти към Хог:
— Изчезвай.
— Извинете, но аз отговарям за тази машина — отговори Хог.
— Друг път. Слизай.
— Джони, просто стани — каза Сгарк. — Той иска да види дали няма скрити пушки. Ваше превъзходителство, ще бъде по-безопасно, ако разрешите на пилота да остане на мястото си. Аз гарантирам за него.
— Изчезвай.
Джон Хог с неохота се измъкна от малката пилотска кабина. Затаки сръчно претърси страничните му джобове и му махна да седне обратно, след което внимателно провери кабината.
— Това ли са резервните части, които ви трябват?
— Да — отговори Старк и вежливо му направи място на площадката.
Затаки извика на част от хората си да свалят касетките на пистата. Те ги разтовариха доста небрежно — блъскаха ги в рамката на вратата и стъпалата, пилотите се мръщеха. Затаки претършува старателно самолета, но не намери нищо, което да го ядоса. С изключение на бутилката вино с лед и алкохолните напитки в шкафчето.
— Вече никакво пиене в Иран! Край! Конфискувам всичко.
Накара хората си да разбият бутилките на пистата и нареди да отворят касетките. Вътре намериха един реактивен двигател и много резервни части — всичко отговаряше на вписаното в митническата декларация. Старк наблюдаваше претърсването от вратата на кабината, като се опитваше да остане незабелязан.
— Кои са пътниците? — попита Затаки. Вторият пилот му подаде списъка с имената. Най-отгоре беше парафирано на английски и фарси: „Временно излишни пилоти и инженери, подлежащи отдавна на освобождаване и смяна с нови“. Той започна да го изучава, след това и тях.
— Дюк — обади се предпазливо Хог от пилотската кабина, — нося малко пари за теб и писмо от Макайвър. В безопасност ли сме?
— За момента да.
— Те са в двата плика в джоба на куртката ми, която е на закачалката. Мак каза, че писмото е лично.
Старк ги намери и ги напъха във вътрешния джоб на канадката си.
— Какво става в Техеран? — залита той тихо. — На летището е лудница, хиляди хора се опитват да се качат на трите или четирите самолета, които засега имат разрешение да летят — прошепна бързо Хог, — а има най-малко шест „Джъмбо“, които чакат разрешение за излитане. Аз, такова, прередих опашката, наврях се, без да имам разрешение за излитане, извиних се, че не съм знаел, че нямам разрешение за полет, грабнах си хората и офейкахме. Не можах да си поприказвам с Макайвър. Беше заобиколен от революционери, които ги сърбяха ръцете да стрелят, и един-двама дърти молли, но изглеждаше спокоен, както и Петикин, Ногър и останалите. На база съм в Ал Шаргаз поне за една седмица, за да мога да летя като совалка, както аз си знам.
Ал Шаргаз беше близо до Дубай, където бе разположен щабът на C-Г за тази страна на Персийския залив.
— Имаме разрешение от РВД — Техеран да докараме резервни части и екипажи като тези, които възнамеряваме да изведем от страната — по всяка вероятност те, изглежда, ще ни задържат на принципа „човек за човек“. Извежданията са с полети, определени за всяка събота и сряда. — Той спря, за да си поеме дъх. — Мак поръча да измислиш някаква причина за идванията ми тук от време на време. Аз ще бъда един вид куриер между него и Анди Гавалан, докато обстановката се нормализира…
— Внимавай — прекъсна го Старк, като прикри устата си с ръка. Забеляза, че Затаки хвърля подозрителни погледи към самолета. Беше го наблюдавал как преглежда документите на пътниците. Видя, че Затаки му махна с ръка, и слезе на пистата.