Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Сега ми е по-ясно, но в онзи момент ми хрумна само тая версия и ми прозвуча доста правдоподобно — промълви Петикин със свито сърце. Ръцете му повдигнаха дневника: — Ами ако това се изгуби, а, Мак?…
— Оригиналът е в контролната кула в Техеран, Чарли… Том е кацал за дозареждане, това също е отбелязано някъде…
— При нормални обстоятелства — да. Но сега, при цялата бъркотия?
— Не знам.
— Може би ще успеем да измъкнем оригинала?
— Хайде стига! Дори адът да замръзне, пак не можем да го направим!
Джени започна да налива чая в чашите; мълчанието надвисна над тях като буреносен облак. Петикин поклати глава и изпъшка:
— Все още не разбирам как Том… Излетял е от Дошан Тапе, кацнал е за дозареждане… Значи само по време на полета е станало нещо… — Раздразнено прокара пръсти през косата си: — Трябва да е било отвличане! Къде е дозаредил? В Ковис? Може би оттам ще могат да ни помогнат!
Макайвър не отговори, погледът му продължаваше да се рее в мрака. Петикин изчака малко, после се зае да прелиства дневника с полетните разрешения. Откри копието, което му трябваше, и вдигна глава:
— Исфахан? — в очите му имаше недоумение. — Защо точно в Исфахан?
Макайвър пак премълча.
Джени добави кондензирано мляко в чая и подаде една от чашите на Петикин.
— Според мен си се справил отлично, Чарли — рече тя. Не знаеше какво друго да каже. После занесе втората чаша на Макайвър.
— Благодаря, Джен.
Видя сълзите по бузите му; очите й веднага се навлажниха. Той обгърна рамото й с ръка и се замисли за Ануш и коледното парти, което двамата с Джени организираха за децата на своите приятели сякаш преди цяла вечност… Малките Сетарем и Джалал, сладки и чудесни деца, бяха сърцето на веселбата… А сега? Късчета обгорено месо за лешоядите!
— Добре, че Томи е оцелял, скъпи — прошепна през сълзи тя, забравила напълно за присъствието на Петикин. Притеснен, пилотът излезе и затвори вратата. Двамата изобщо не го забелязаха. — Добре е за Томи — повтори тя. — Единственото хубаво, нещо в цялата история!
— Да, Джен, единственото…
— Какво ще правим?
— Ще чакаме. Ще се молим на Бога да не са били на борда… но зная, че са били… — Той нежно избърса сълзите от лицето й. — После ще дойде събота, Джен… 125 ще кацне и ти ще отлетиш с него… Обещавам ти, че ще те последвам веднага щом се оправи тази неразбория, но сега вече трябва да заминеш!
Тя мълчаливо кимна, а той отпи глътка чай. Беше отличен. Мак се усмихна:
— Правиш страхотен чай с мляко, Джен.
Похвалата му обаче не можа да окаже обичайното си въздействие. Тя продължаваше да се разкъсва от страх и гняв. Толкова безсмислени убийства и жертви, толкова безцеремонна намеса в, личния живот на хората, толкова отвратителни проблеми, които състаряват съпруга й направо с часове! Тревогата ще го убие! Тя вече го убива!… После разрешението — единственото възможно разрешение, блесна в съзнанието й с кристална яснота.
Огледа се, за да се увери, че Петикин не е в стаята, и прошепна:
— Дънкан! Нали не искаш тези мръсници да ни лишат от бъдеще? Дай да заминем, като си вземем всичко!
— А?
— Всичко — самолети, резервни части, технически персонал!
— Не можем, Джен. Поне петдесет пъти съм ти го казвал!
— Напротив — можем, стига силно да го желаем и да имаме план! — Каза го толкова убедено, че Макайвър неволно усети как го заливат вълните на надеждата. — Анди ще ни помогне. Само той може да изготви плана, но само ти можеш да го реализираш! Щом не ни искат тук — така да бъде! Ще си отидем, но с нашите самолети, с нашите резервни части и с цялото си самоуважение! Трябва да действаме в дълбока тайна, но можем да го сторим. Можем, зная, че можем!
Втора част
Събота
17 февруари 1979 г.
30
Ковис: 6,38 сутринта.