Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
„Той е незабравим“ — мислеше си молла Хусаин и екстазът му се увеличаваше, а това облекчаваше болката от ашура, десетия ден на мухарам, само преди няколко седмици — годишнината от великото мъченичество. Белезите от камшика още личаха по гърба му. Него ден той пак беше в Кум, както миналата и по-миналата година, за да вземе участие в шествията за пречистване на душите заедно с десетки хиляди други иранци, които се налагаха с камшици, за да си припомнят свещеното мъченичество, и се самоизтезаваха с камшици и вериги и измъчваха плътта си с куки.
Трябваше да минат много седмици, докато се възстанови, за да може да стои прав, без да изпитва болка. „Както Аллах желае — каза си той гордо. — Болката и светът са без значение. Както ми беше заповядано, опълчих се срещу Пешади във военновъздушната база, превзех я и я усмирих, закарах го окован във вериги в Исфахан. Днес първо ще отида отново в базата, за да разследвам и обуздая чужденците и онзи сунит Затаки, който се мисли за Чингис хан. Следобед отново ще поведа правоверните срещу атеистите на Туде и ще изпълня делото на Аллаха — така ми заповяда имамът, който се подчинява единствено на Аллаха. Дано да бъда допуснат днес до рая, за да се излежавам там на брокатени дивани и плодовете на двете градини да бъдат леснодостъпни за мен.“ Тези познати слова от Корана се бяха отпечатали дълбоко в съзнанието му.
— Нямаме нищо за ядене — оплака се жена му, прекъсвайки мислите му.
— Днес в джамията ще има храна — отвърна той, а синът му Али наостри уши и моментално спря да се чеше по ухапаните от мухи и насекоми места. — Отсега нататък ти и децата няма повече да гладувате. Ще раздаваме всеки ден ориз на нуждаещите се, както правехме едно време.
Той се усмихна на Али и разроши косата му.
— Аллах знае, че и ние сме сред нуждаещите се.
След завръщането на Хомейни джамиите възобновиха древната си роля — да раздават всеки ден проста, но питателна храна, която се броеше за част от „закята“ — доброволния данък милостиня, с който бяха облагани всички мюсюлмани или от който се откупуваха с пари. Закятът сега беше единствената прерогатива на джамиите. Хусаин изрече още куп проклятия по адрес на шаха, който бе отменил ежегодното субсидиране на моллите и джамиите преди десет години, с което им причини толкова много мизерия и страдание.
— Ела и ти при хората, които чакат в джамията каза той. — Когато всичките се нахранят, вземи колкото ти трябва за теб и децата. Ще правиш това всеки ден.
— Благодаря ти.
— Благодари на Аллаха.
— О, да, разбира се, че благодаря на Аллаха.
Той обу ботушите си и метна автомата на рамо.
— Тате, може ли и аз да дойда? — попита Али с тънкия си писклив гласец. — И аз искам да върша делото на Аллах.
— Разбира се, тръгвай с мен.
Фатима затвори вратата след тях и приседна на пейката. Стомахът й къркореше от глад, чувствуваше гадене и слабост и беше твърде отпаднала, за да изпъди мухите, който я кацаха по лицето. Беше бременна в осмия месец. Акушерката й бе казала, че този път всичко ще протече по-трудно, защото бебето е в неправилно положение. Тя се разплака, като си спомни разкъсващите болки и мъки при последното раждане, при това преди него и при всичките останали.
— Не се тревожи — съветваше я старата акушерка. — Ти си в ръцете на Аллаха. Сложи си малко пресен камилски тор на корема и болката ще премине. Дълг на жената е да ражда деца, а ти си още млада.
„Млада? Та аз съм на двадесет и две години и съм стара, толкова стара. Знам, че е така, и знам защо. Имам достатъчно ум и разум — дори мога да си напиша името — и ми е ясно, че можем да сме по-добре, както и имамът разбира това, стига да изгоним чужденците и да изтръгнем тяхното зло. Имамът, Аллах да го пази, е мъдър и разговаря с Аллаха, само на него се подчинява. Всевишният знае, че жените не са робини, които могат да бъдат обиждани и върнати обратно в дните на Пророка, както искат някои фанатици. Имамът ще ни защитава от екстремистите и няма да им позволи да отменят Закона за семействата на шаха, според който и жените имат право да гласуват и са защитени от развод по бързата процедура. Той няма да допусне да ни бъдат отнети правата и свободите, нито правото на избор да носим фередже или не, това никога няма да стане, като види колко силно се противопоставяме. Не може да стане, докато сме непоколебими. По цялата земя.“