![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Не намирах думи, с които да я успокоя.
— Няма да го направя. Няма да си тръгна отново. Искам само да остана тук с него… завинаги.
Сложих ръка върху нейната и тя се скова леко. След миг сложи другата си ръка отгоре. Беше студено и връхчето на дългия ѝ прав нос бе червено от студ.
— Хората казват разни неща за Дарбата, нали? — рече след миг. — Някои казват, че е прокоба, че това, което видиш така, ще се сбъдне. Но други казват, че е само предупреждение; за да промениш нещо. Ти как мислиш? — Погледна ме странично, с любопитство.
Поех дълбоко дъх, миризмата на лук дразнеше носа ми.
— Не знам. — Гласът ми леко потрепери. — Винаги съм смятала, че можеш да промениш нещата, ако разбереш за тях. Но сега… не знам — казах тихо, мислех за Калоден.
Джени ме гледаше, очите ѝ бяха така дълбоки, че бяха почти черни в сумрака. Пак се запитах колко ли ѝ е казал Джейми — и колко знае, без да трябва да ѝ казва.
— Но трябва да опиташ, дори така — рече тя. — Не можеш просто да се откажеш, нали?
Не знам дали говореше лично за мен, но поклатих глава.
— Не. Не можеш. Права си, трябва да опиташ.
Усмихнахме се една на друга, малко срамежливо.
— Ще се грижиш ли добре за него? — попита внезапно Джени. — Дори да тръгнеш? Нали?
Стиснах студените ѝ пръсти, усещах костите ѝ леки и крехки.
— Да.
— Тогава всичко е наред — каза тя тихо и стисна ръката ми.
Поседяхме така, докато вратата на избата не се отвори и пропусна порив дъжд и вятър по стълбите.
— Мамо? — Младия Иън надникна вътре с блеснали от вълнение очи. — Хобарт Макензи дойде! Татко каза да дойдеш бързо!
Джени скочи, като почти забрави да вземе кошницата с лука.
— Въоръжен ли е? — попита тя тревожно — Донесъл ли е пищов или сабя?
Иън поклати глава, тъмната му коса се развяваше от вятъра.
— О, не, мамо! — рече тя. — По-лошо е. Довел е адвокат!
Хобарт Макензи бе точно обратното на страховит отмъстител. Дребен, крехък човек на трийсетина години, той имаше светлосини очи със светли мигли, които често се навлажняваха, и неопределими черти, като се започне от оредяващата коса и се стигне до хлътналата брадичка, която сякаш се опитваше да се скрие в гънките на шалчето.
Той приглаждаше косата си пред огледалото в коридора, когато влязохме в къщата, а на масата до него имаше перука с къдрици. Той примигна тревожно пред нас, после грабна перуката и я нахлупи на главата си, като едновременно с това се покланяше.
— Госпожо Джени. — Малките заешки очички отскочиха към мен, после обратно, сякаш се надяваше да ме няма, но много се опасяваше, че съм там.
Джени ме погледна, въздъхна дълбоко и хвана бика за рогата.
— Господин Макензи — рече тя, като направи официален реверанс. — Може ли да ви представя снаха си Клеър? Клеър, това е господин Хобарт Макензи от Кинуолис.
Устата му се отвори и той просто ме зяпна. Понечих да протегна ръка към него, но размислих. Много ми се щеше да знам какво препоръчва Емили Пост в такива случаи, но госпожица Пост не присъстваше и бях принудена да импровизирам.
— Приятно ми е да се запознаем — казах и се усмихнах възможно най-сърдечно.
— Ааа… — Наклони колебливо глава към мен. — Ами… на вашите услуги… мадам.
За щастие в този момент вратата на салона се отвори. Погледнах към дребна спретната фигура на прага и нададох радостен вик:
— Нед! Нед Гауън!
Наистина беше Нед Гауън, възрастният единбургски адвокат, който навремето ме бе спасил от изгаряне на клада заради вещерство. Сега беше значително по-стар, по-дребен и сбръчкан като сушените ябълки в избата.
Ярките черни очи си бяха същите обаче и се впериха веднага радостно в мен.
— Скъпа моя! — възкликна той и хукна куцукайки напред. Сграбчи усмихнат ръката ми и притисна сухите си устни в нея с трескава галантност.
— Чух, че си…
— Как така…
— … толкова се радвам да те видя!
— … толкова се радвам да те видя отново, но…
Покашляне откъм Хобарт Макензи прекъсна този накъсан разговор и господин Гауън погледна стреснато нагоре, после кимна.
— О, да, разбира се. Първо работата, скъпа моя — каза той с галантен поклон, — а после ако искаш, ще съм очарован да чуя историята на приключенията ти.
— О… ще се постарая — отвърнах, като се питах точно колко ще настоява да чуе.
— Прекрасно, прекрасно. — Огледа коридора, ярките очички обхванаха Хобарт и Джени, която бе закачила наметалото си и приглаждаше коса. — Господин Фрейзър и господин Мъри вече са в салона. Господин Макензи, ако вие и дамите благоволите да се присъедините към нас, вероятно ще уредим делата ви бързо и в дух на доброжелателство. Ако ми позволите, скъпа моя? — Той сви кокалестата си ръка към мен.