Каменният кръг [bg]

— Да, ще плащам.

— Само докато се омъжи отново обаче. — Всички глави се извърнаха с изненада към Джени, която кимна твърдо на Нед Гауън.

— Ако Джейми е женен за Клеър, бракът между него и Лери не е валиден, нали?

Адвокатът кимна.

— Това е така, госпожо Мъри.

— Е, тогава — каза Джени решително. — Тя е свободна да се омъжи отново веднага, нали така? И щом го направи, брат ми няма да е длъжен вече да поддържа домакинството ѝ.

— Отлично наблюдение, госпожо Мъри. — Нед Гауън взе перото си и започна да пише. — Е, бележим напредък — заяви той, пак го остави и се усмихна на всички. — Сега, следващата точка…

След час гарафата с уиски бе празна, листата на масата бяха изпълнени с нечетливите драсканици на Нед Гауън и всички бяха отпуснати и изтощени — освен самия Нед, пъргав и с блеснали очи, както винаги.

— Отлично, отлично — заяви той отново, като събра листата и ги потупа на купчина. — Така… основните точки на споразумението са следните: господин Фрейзър се съгласява да плати на госпожица Макензи сумата от петстотин паунда като компенсация за душевния смут, неудобствата и загубата на неговите съпружески услуги. — Джейми изсумтя леко при това, но Нед сякаш не го чу, а продължи с резюмето си: — В допълнение се съгласява и да издържа домакинството ѝ със сумата от сто паунда годишно, докато преждеспоменатата госпожица Макензи не се омъжи отново, при който случай плащането ще престане. Господин Фрейзър се съгласява и да осигури зестри за двете дъщери на госпожица Макензи, в размер на допълнителни триста паунда, и като последно задължение се съгласява да не повдига обвинение срещу госпожица Макензи заради нападението ѝ с цел убийство. В замяна госпожица Макензи няма да повдига срещу господин Фрейзър никакви други обвинения. Вие разбирате ли и съгласен ли сте с това, господин Фрейзър? — Изви вежда към Джейми.

— Да, съгласен съм — рече той. Беше пребледнял от дългото седене и по челото му бе избила пот, но седеше с изправен гръб, а детето още спеше в скута му, лапнало палеца си.

— Отлично — каза пак Нед. Стана засиял и се поклони на всички. — Както казва нашият приятел доктор Джон Арбътнът: „Законът е бездънна яма.“ Но не толкова колкото стомахът ми в момента. Този аромат да не подсказва, че наблизо има печено овнешко, госпожо Джени?

На масата седях до Джейми и Хобарт Макензи, който вече изглеждаше розов и спокоен. Мери Макнаб донесе бута и по древен обичай го остави пред Джейми. Погледът ѝ се задържа на него със секунда по-дълго. Той взе дългия крив нож със здравата си ръка и го предложи любезно на Хобарт.

— Искаш ли ти да го направиш, Хобарт?

— О, не — махна с ръка той. — Нека жена ти го нареже. Аз не съм сръчен с ножовете — ще взема да си отрежа някой пръст. Нали ме знаеш, Джейми — добави съвсем отпуснат.

Джейми гледа дълго бившия си зет над солницата.

— Навремето бих се съгласил, Хобарт — отвърна той. — Би ли ми подал уискито?