Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Два дни след като Ранд замина, Ейрон и още няколко Мъдри наредиха на три Деви да се промъкнат в палата на Арилин през нощта, за да видят какво може да се разузнае, и от това нещата станаха още по-лоши. Трите успяха да избегнат охраната на Гавин, макар и с по-голяма трудност, отколкото бяха очаквали, но Айез Седай се бяха оказали друга работа — докато Девите все още се бяха спускали от покрива към таванските помещения, бяха оплетени от Силата и замъкнати вътре. За щастие Койрен и останалите си бяха помислили, че са влезли да крадат и ги бяха изхвърлили на улицата така насинени, че трите едва можеха да вървят и още се мъчеха да спрат да подсмърчат, докато ги вкарваха в шатрите. Другите Мъдри се редуваха да разпитват Ейрон и приятелките й, обикновено насаме, макар Сорилея показно да ги кастреше пред колкото се може повече хора. Севанна и двете й спътнички се подхилкваха съвсем неприкрито, когато видеха Ейрон или някоя от останалите, съвсем открито разсъждаваха за това, което Айез Седай щели да направят, когато разберат. Дори Сорилея ги гледаше накриво заради това, но никой нищо не им казваше, а Ейрон и приятелките й стъпваха ситно-ситно като чирачки. Чирачките пък започнаха да се крият, когато не изпълняваха задълженията си или не взимаха уроци.
Егвийн успяваше някак да избегне най-лошото, но само защото повечето време оставаше извън шатрите, главно за да е по-настрана от Севанна, та да не се изкуши да й даде някой урок. Не се съмняваше как щеше да свърши — Севанна беше приета като Мъдра въпреки киселите гримаси, когато я нямаше наоколо. Амис и Баир най-вероятно щяха да оставят Севанна лично да определи наказанието й. Добре поне че стоенето настрана не беше особено трудно. При все че беше чирачка, само Сорилея полагаше някакви усилия да я научи на хилядите неща, които една Мъдра трябваше да знае. Докато Амис и Баир не дадяха окончателното си съгласие тя отново да влезе в Тел-айеран-риод, дните и нощите й си оставаха предимно нейни, доколкото успяваше да се отърве да не я пратят заедно със Суранда и останалите да мие чинии или да събира дърва за огньовете.
Не можеше да разбере защо дните отминават толкова бавно — смяташе, че е защото очаква думата на Амис и Баир. Гавин всяка сутрин се отбиваше в „Дългуча“. Вече беше навикнала на двусмислените подсмихвания на дебелата ханджийка, въпреки че веднъж-дваж й се дощя да я срита по кокалчетата. Три пъти по-точно. Виж, тези часове свършваха светкавично. Седнеше ли на коленете му, сякаш веднага идваше времето да си оправи косата и да си тръгне. Сядането на коленете му вече не я плашеше. Не че изобщо я беше плашило някога всъщност, но беше започнало да й става повече от приятно. Дори понякога да си помисляше за неща, за които не биваше да си помисля, и дори тези мисли да я караха да се изчервява, какво пък, той винаги погалваше с пръсти лицето й, когато се изчервеше, и изричаше името й по такъв начин, че тя можеше цял живот да го слуша. Иначе издаваше пред нея какво става с Айез Седай много по-малко, отколкото тя научаваше от други, но това сякаш почти не я интересуваше.