Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Беше спечелил, а дори не я виждаше. Това я подразни. Светлина, той беше спечелил. Може би трябваше да се върне в покоите си. Ако кажеше на Таланвор, Ламгвин и Бейзъл да й отворят път с оръжие, щяха да се опитат. Щяха да загинат, както а тя самата, Никога не бе държала меч, но ако им го заповядаше, и тя щеше да хване меч. Щеше да загине и Елейн щеше да наследи Лъвския трон. Щеше, след като ал-Тор бъдеще изтласкан. Бялата кула щеше да се погрижи Елейн да получи онова, което й принадлежи. Кулата. Ако Кулата осигуреше трона на Елейн… Струваше й се налудничаво, но въпреки това тя се доверяваше на Кулата по-малко, отколкото дори на Ниал. Не, трябваше да спаси сама Андор. Но цената! Цената трябваше да се плати.
Наложи се да измъкне думите от устата си насила.
— Готова съм да подпиша вашия договор.
Ниал отначало като че ли не я чу. После примигна и изведнъж се разсмя сухо и поклати глава. Това също така я подразни. Правеше се на изненадан; пълни преструвки. Не беше се опитала да бяга. Беше гостенка. Искаше й се него да види на бесилото.
Той се задейства толкова бързо, че почти заличи впечатлението от доскорошната си апатия. Само след няколко мига мършавият му секретар се появи с дълъг пергамент, на който всичко вече беше изписано, дори с едно копие от Печата на Андор, което самата тя не можеше да различи от оригинала.
Колкото и да нямаше избор, тя демонстративно изчете условията. Не се оказаха по-различни от това, което беше очаквала. Ниал щеше да поведе Белите плащове да й върнат трона, но това си имаше цена, макар да не беше посочена изрично. Хиляда Бели плащове на гарнизон в Кемлин, с техните собствени съдилища, извън закона на Андор и за вечни времена. Белите плащове щяха да са с равни права с тези на Гвардията на кралицата в цял Андор, за вечни времена. Цял живот щеше да й отнеме, за да отмени подписа си под всичко това, както и на Елейн, но алтернативата беше ал-Тор с Лъвския трон като негов трофей. Ако изобщо някоя жена седнеше отново на него, това щеше да е Еления или Неан, или някоя друга от същата мая, и то като кукла на ал-Тор. Или това, или Елейн като кукла на Кулата — но тя не можеше да се принуди да се доверява повече на Кулата.
Тя изписа името си четливо и натисна копието на Печата в червения восък, който секретарят на Ниал изля в долния край на свитъка. Лъвът на Андор, обкръжен от Короната на розата. Ето, станала беше първата кралица, приела чужди войски на андорска земя.
— Кога ще… — Оказа се по-трудно да го произнесе, отколкото беше очаквала. — Кога ще тръгнат легионите ви?
Ниал сведе поглед към масата. На нея нямаше нищо освен перото и мастилото, паничката с пясък и парчето восък за печата, сякаш съвсем наскоро беше написал някакво писмо. Той доизписа подписа си върху договора и впечата собствения си печат, лъчисто слънце върху златист восък, след което връчи свитъка на секретаря си.
— Прибери го в архивите, Балвер. Боя се, че няма да мога да тръгна толкова бързо, колкото се надявах, Мургейз. Има нови обстоятелства, които трябва да обмисля. Те не ви засягат. Трябва просто да преценя как да се придвижа в райони, които не са свързани с Андор. Настоявам да го приемете просто като малко допълнително време, в което мога да се насладя на компанията ви.
Балвер се поклони плавно, макар и донякъде превзето, но тя можеше да се закълне, че за много кратък миг очите му трепнаха, пълни с изненада. Тя самата за малко щеше да зяпне. Толкова я притискаше и притискаше, а сега се оказва, че имал да обмисля и други неща? Балвер излезе бързо, като че ли уплашен Мургейз да не се опита да издърпа договора от ръката му и да го скъса, но това беше последното нещо, което можеше да й хрумне. Най-малкото нямаше да има повече бесилки. С останалото щеше да се справи когато му дойдеше времето. Стъпка по стъпка. Упорството й се беше провалило, но сега отново беше спечелила време — нечакан дар, който трябваше да се използва добре. Да се наслади на компанията й значи?
Тя се помъчи да се усмихне топло.
— Голяма тежест падна от раменете ми. Кажете ми, играете ли на камъчета?
— Смятат ме за добър играч. — Усмивката, с която й отвърна, отпървом бе изпълнена с изненада, после стана насмешлива.
Мургейз се изчерви, но се постара лицето й да не издаде гнева й. Навярно беше по-добре сега той да си помисли, че е прекършена. Никой нямаше да държи под око един прекършен противник или да му отдава особено внимание, и ако проявеше малко повече предпазливост, с времето щеше да може да започне да възвръща позициите си и да си възстанови онова, което бе отстъпила, преди войските му да напуснат Амадиция. Преди време беше имала много добър учител в Играта на Домове.