Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Значи всички вече знаете какво да правите — каза тя. Докато тя самата си беше в покоите, всички останали можеха да се движат с относителна свобода. Всичко зависеше от това. Е, не чак всичко, но определено измъкването на всички останали, с изключение на самата нея. — Лини, двете с Бреане трябва да сте в двора на перачниците, когато камбаната удари за вечеря. — Лини кимна добродушно, но Бреане я изгледа нацупено. Това го бяха повтаряли вече двадесетина пъти. Въпреки това Мургейз не искаше да допуснат грешка, заради която някой от тях да остане. — Таланвор, ти ще си оставиш меча и ще ни чакаш в хана „Дъба и тръна“. — Той отвори уста да възрази, но тя твърдо го прекъсна. — Възраженията ти вече ги чух. Можеш да си намериш друг меч. Те ще са сигурни, че ще се върнеш, ако си го оставиш тук. — Той направи гримаса, но накрая кимна. — Ламгвин ще ни чака при „Златната глава“, а Бейзъл и…
Чу се припряно почукване на вратата и тя се открехна. Подаде се плешивата глава на Бейзъл.
— Моя кралице, дошъл е един човек… Чедо… — Той хвърли поглед през рамо към коридора. — Дошъл е един Разпитвач, кралице. — Ръцете на Таланвор посегнаха към дръжката на меча му, както можеше да се очаква — и нямаше да си ги дръпне, ако не му бе направила жест на два пъти, и при това с гримаса.
— Пусни го. — Тя успя да придаде спокойствие на гласа си, но в корема й панически запърхаха пеперуди. Разпитвач? Нима всичко, което се подреждаше така добре, изведнъж щеше да се провали с гръм и трясък?
Висок мъж с ястребов нос избута Бейзъл от пътя си и тръшна вратата под носа му. Бяло-златистата му туника и пурпурната гега на рамото му обозначаваха ранга му на Инквизитор. С Ейнорн Сарен лично не беше се запознавала, но й го бяха показвали. На лицето му бе изписана непоклатима самоувереност.
— Поканена сте при лорд капитан-командира — обяви той хладно. — Трябва да се явите веднага.
Мислите на Мургейз запърхаха по-бързо и от пеперудите. Свикнала беше да я привикват — сега, след като я държеше в Крепостта, Ниал не идваше при нея — беше привиквана многократно, за да чуе поредните му поучения за нейния дълг към Андор или на уж приятелски разговор, който трябваше да й покаже, че Ниал е загрижен от сърце за нейните интереси и интересите на Андор. Свикнала беше с това, но не и точно с такъв пратеник. Предадяха ли я на Разпитвачите, увъртания нямаше да има. Асунава щеше да изпрати достатъчно хора, за да я извлекат от „личните й покои“ заедно с всичките й хора. Виж, с него се беше срещала — помислеше ли си за това, кръвчицата й се смразяваше. Защо й бяха изпратили Инквизитор? Тя изрече въпроса си гласно и Сарен и отвори със същите ледени нотки.
— Бях с лорд капитан-командира и имах работа насам. Свърших си работата и сега ще ви заведа. В края на краищата вие сте кралица, моите уважения. — Всичко това прозвуча леко отегчено, малко нетърпеливо, а последното — с нотка на насмешлива ирония. Не и топло обаче.
— Добре — отвърна тя.
— Може ли да придружа моята кралица? — Таланвор се поклони официално; добре поне че се стараеше да показва почитание пред външни лица.
— Не. — Предпочиташе вместо него да вземе Ламгвин. Не, който и да е от мъжете щеше да създаде впечатлението, че смята, че се нуждае от лична охрана. Сарен я плашеше почти толкова, колкото Асунава и тя не смяташе да му позволи да забележи и намек за този страх. Затова изписа на устните си небрежно търпелива усмивка.