Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Останалите часове обаче се точеха, сякаш затънали до гуша в тиня. Толкова малко неща имаше за правене, че й идваше да се пръсне от разочарование. Мъдрите, които държаха под наблюдение имението на Арилин, не съобщаваха за появата на нови Айез Седай. Подбрани от числото на тези, които могат да преливат, наблюдателките съобщаваха, че Айез Седай продължават да боравят със Силата ден и нощ, без прекъсване, но Егвийн не смееше да се доближи, а дори и да се доближеше, нямаше да може да разбере какво точно правят, без да види потоците. Ако Мъдрите не бяха толкова свадливи, можеше да се опита да убие част от времето си с четене в шатрата, но единствения път, когато докосна една книга, освен през нощта на светлината на лоената лампа, Баир така замърмори нещо за момиче, които си губели времето в мързелуване, че Егвийн набързо изломоти, че е забравила нещо, и изприпка навън преди да й намерят някое по-полезно занимание. Няколко минути разговор с друга чирачка можеха да се окажат също толкова опасни. Когато веднъж се спря да си побъбри със Суранда, скрила се в сянката от една шатра на Каменните кучета, това й спечели цял следобед пране, след като Сорилея ги беше намерила. Всъщност допълнителната работа можеше и да я поразсее, но Сорилея беше огледала съвършено чистото пране, окачено в шатрата, за да не се напраши, изсумтя и им каза да го изперат отново. И след това още два пъти! Севанна и това не пропусна да види.
Когато отиваше в града, Егвийн непрекъснато се оглеждаше през рамо, но на третия ден тръгна към кейовете предпазливо като мишле, опитващо се да се измъкне от котешките лапи. Някакъв съсухрен човечец с малка тясна лодка почеса оредялата си коса и й поиска цяла сребърна марка, за да я закара до кораба на Морския народ. Вярно, че всичко беше скъпо, но това бе просто недопустимо. Тя го изгледа накриво и му отвърна, че може да получи най-много сребърен петак — и това беше прекалено много, — надявайки се, че пазарлъкът няма да изпразни цялата й кесия: тя бездруго си беше почти празна. Всички подскачаха и трепереха при вида на айилците, но стигнеше ли се до пазарене, забравяха и за кадин-сор, и за копията, и се пазаряха жестоко. Той отвори беззъбата си уста, затвори я, втренчи се в нея, после промърмори нещо под нос и за нейна изненада й заяви, че краде и последния залък от устата му.
— Качвай се — изръмжа старчокът. — Хайде. Не мога цял ден да стоя тук и да чакам за милостиня. Ще плашите хората. Залъка ще им крадете. — И продължи в същия дух дори когато загреба с веслата сред широките води на Алгуеня.
Егвийн не знаеше дали Ранд се е срещнал с тази Надзорница на вълните, но се надяваше, че го е направил. Според Елейн, Преродения Дракон беше за Морския народ Корамуур, или Избрания и единственото, което трябвало да направи, било само да се появи, за да паднат в краката му. Надяваше се обаче чак да не пълзят. Бездруго раболепието, което обкръжаваше Ранд, беше предостатъчно. Все пак не Ранд я беше тласнал да тръгне по реката с мърморещия лодкар. Елейн всъщност се беше срещала с Ата-ан Миере, пътувала беше на един от техните кораби и й беше казала, че Ветроловките на Морския народ могат да преливат. Някои поне, а може би и повечето. Това беше тайна, която Ата-ан Миере пазеше ревностно, но Ветроловката на кораба, на който бе пътувала Елейн, съвсем охотно бе споделила знанията си с нея, след като тайната й се беше разкрила. Ветроловките на Морския народ разбираха от времето. Елейн твърдеше, че разбират от времето повече, отколкото Айез Седай. Казваше, че Ветроловката на нейния кораб запридала огромни потоци, за да предизвика благоприятни ветрове. Егвийн нямаше представа колко от тези нейни твърдения са истина и колко са плод на въодушевлението й, но да понаучи малко за времето щеше да е по-добре, отколкото да седи без работа. От времето самата тя разбираше толкова малко, че не можеше да предизвика дъжд дори небето да беше покрито с черни облаци, освен някоя жалка мълния. В момента, разбира се, слънцето грееше като топка разтопено злато в безоблачното небе и жарките му лъчи танцуваха над тъмната вода. Добре поне че прахолякът не достигаше навътре в реката.
Когато старчокът най-сетне прибра веслата и остави лодката да се понесе по течението край кораба, Егвийн се изправи, без да обръща внимание на мърморенето му, че щяла да преобърне и двамата.
— Здравейте! — извика тя. — Ей? Мога ли да се кача на борда?
Беше се качвала вече на няколко кораба и се гордееше, че знае подходящите думи — моряците, изглежда, бяха докачливи на корабни думи — но този кораб надминаваше всичките й досегашни представи и опит. Качвала се беше и на по-големи, но не и на толкова висок. Част от екипажа беше на такелажа — мургави, голи до кръста мъже, босоноги и в широки шарени панталони, пристегнати с широки пояси в ярки цветове, както и мургави жени с ярки блузи.