Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Не можеш…
— Млъквай. Вече каза, каквото имаше да казваш.
Слайтман замълча.
— Разбирам предателите. Аз също съм предавал, веднъж дори самия Джейк. Това обаче не те оправдава; разбери ме добре. Ти си един лешояд.
— Направих го заради момчето си — отчаяно извика Слайтман.
Роланд плю в ръцете си и погали мъжа по лицето, свали очилата му и ги заклати пред носа на селянина.
— Никога няма да измиеш позора. Заради тези очила. Те са твоето клеймо, Слайтман. Все си повтаряш, че го правиш заради момчето си, защото иначе няма да можеш, да спиш. Аз си повтарям, че съм причинил онова на Джейк, за да не изпусна шанса си да спася кулата… и това ми помага да заспя. Единствената разлика между нас е, че аз никога не съм получавал чифт очила. — Роланд избърса ръце в панталона си. — Ти си се продал, Слайтман. И си забравил лицето на баща си.
— Остави ме — прошепна Слайтман и изтри плюнката на Стрелеца; на нейно място потекоха сълзи. — Заради момчето ми.
— Всичко е заради момчето ти! Влачиш го след себе си като мъртво коте. Е, няма значение. Ако всичко мине по плана ми, ще живееш дълго с него в Кала и ще се радваш на уважението на съседите си. Ти ще си от героите, които са се опълчили срещу Вълците, когато стрелците са дошли по Пътя на Лъча. Когато грохнеш, той ще те подкрепя. Предвиждам такова бъдеще, но не знам какво друго да очаквам. Защото човек, който е продал душата си за чифт очила, отново ще я продаде за някоя друга дрънкулка, дори по-евтино, и синът ти скоро ще разбере какъв си. Най-хубавото за момчето ти е да загинеш като герой днес. Преди Слайтман да отговори, Роланд извика:
— Хей, Овърхолсър! Спри там! Стигнахме!
— Роланд… — започна Слайтман.
— Стига — спря го Стрелеца, докато връзваше юздите. — Дотук с разговора. Помни само какво казах, сай: ако загинеш като герой днес, синът ти ще се гордее с теб.
Отначало всичко вървеше по плана и те го наричаха ка. Когато започнаха провалите и потече кръв, пак го нарекоха ка. Човек не може да стои над ка, така твърдеше Стрелеца.
Роланд бе обяснил на децата какво иска от тях още в града. Сега, в сумрака преди изгрева, те се наредиха точно както им беше казал, от най-големите до най-малките; близнаците се държаха за ръце. Каруците бяха спрени от лявата страна на пътя, досами канавката. Единствената пролука между тях бе при началото на пътя за мините. До децата в редица застанаха пазачите им, вече повече от дузина след присъединяването на Тян, Татко Калахан, Слайтман и Уейн Овърхолсър. Срещу тях, покрай дясната канавка, се строиха Еди, Сузана, Роса, Маргарет Айзенхарт и Заля Джафърдс. Жените носеха по една торба с чинии. В канавката отзад имаше сандъци с още. Чиниите бяха общо около двеста.
Еди погледна отвъд реката. Още не се виждаше прах. Сузана му се усмихна нервно. Трудното започваше. Страшното започваше. Той знаеше, че по-късно червената мъгла ще го обгърне и ще го замае. Сега сетивата му бяха твърде изострени. Чувстваше се безпомощен и уязвим като костенурка без коруба.
Джейк се приближи с кутията дрънкулки: панделки, биберони, една тръстикова свирка, стара обувка, чорапче. Имаше трийсетина дребни вещи.
— Бени Слайтман! — извика Роланд.
— Франк Тавъри! Франсин Тавъри! При мен.
— Чакай! — намеси се тревожно Бен Слайтман. — Защо викаш сина ми…
— За да изпълни дълга си, както ти ще изпълниш своя. Млъквай сега и нито дума повече.
Четирите деца се наредиха пред него. Близнаците Тавъри още се държаха за ръце; бяха зачервени, задъхани, очите им блестяха.
— Слушайте добре и не ме карайте да повтарям.
Трите деца се наклониха тревожно напред. Джейк изглеждаше по-спокоен; той знаеше какво да прави и какво ще последва. Онова, което Роланд се надяваше, че ще последва.
Стрелеца заговори, но не толкова силно, че другите да го чуят:
— Ще продължите по този път и на всеки няколко крачки се оставяте по някоя дреболия, сякаш са изпуснати неволно. Не се бавете. Не е нужно да тичате, но вървете бързо. Внимавайте къде стъпвате. Идете до разклона на пътя, на по малко от километър оттук, но не по-далеч. Ясно ли е? Нито крачка по-натам.
Те закимаха енергично. Роланд премести погледа си върху възрастните, застанали зад тях.
— Четирите деца ще тръгнат след две минути. След тях идва ред на останалите, първо по-големите, накрая — най-малките. Няма да стигнат далеч; последните едва ще са тръгнали по пътя. — Повиши заповедно глас.
— Деца! Когато чуете това, искам да се върнете! Върнете се бързо! Той пъхна два пръста в устата си и изсвири толкова пронизително, че децата запушиха ушите си.
Анабел Хавиер се обади: