Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Какво ще правим, Джейк? Исусе, и двамата. Всичко беше наред! Те просто тичаха и изведнъж… ами ако Вълците дойдат? Ако дойдат и сме още тук? Дали да не ги оставим?
— Няма да ги оставим.
Джейк се наведе и хвана Франсин Тавъри за раменете. Сложи я да седне, за да позволи на брат и да диша. Главата и се отметна назад; косата и се разпиля като коприна. Клепачите и потрепнаха, отдолу очите и бяха бели. Без да се замисля, Джейк и удари плесница. Силно.
— Ох! Ох! Тя отвори очи, сини, красиви и уплашени.
— Ставай! — изкрещя Джейк. — Стани от него!
Колко време беше минало? Всичко бе толкова тихо, след като децата се бяха върнали на пътя! Не се чуваха дори птички, дори ръждивче не се обаждаше. Той очакваше да чуе ново изсвирване, но Роланд не изсвири. А и защо да го прави? Вече бяха сами. Франсин се отмести и с мъка се изправи.
— Помогни му… моля те, сай… — Бени. Трябва да извадим крака му от дупката.
Бени коленичи до проснатото на земята момче. Франк още беше блед, но стискаше устни и това се стори окуражително на Джейк.
— Хвани го за рамото.
Бени хвана Франк Тавъри за едното рамо. Джейк стисна другото. Погледите им се срещнаха над тялото на припадналото момче. Джейк кимна:
— Хайде.
Дръпнаха го заедно. Франк Тавъри отвори очи — бяха сини и красиви като очите на сестра му — и изпищя толкова високо, че почти не се чу.
Кракът му обаче не излизаше. Беше пропаднал твърде дълбоко.
Сивкавозеленикавият облак се очертаваше ясно и те чуваха тропота на много копита. Трите жени бяха в скривалището. Само Роланд, Еди и Сузана оставаха в канавката. Взираха се към пътя за мините. Още не се виждаше никой.
— Чух нещо — каза Сузана. — Мисля, че някой от тях е пострадал.
— Майната му, Роланд, отивам при тях — изръмжа Еди.
— Това желанието на Джейк ли е, или твоето?
Еди се изчерви. Беше чул гласа на Джейк в съзнанието си — макар и не точните думи, но схващаше смисъла — и предполагаше, че и Роланд го е доловил.
— Там има сто деца, а там — само четири — изтъкна Ро ланд. — Влизай в окопа, Еди. Ти също, Сузана.
— А ти? — попита Еди.
Роланд издиша силно:
— Ще помогна, ако мога.
— Няма да отидеш там, нали? — Еди го изгледа с невярва щи очи. — Не можеш да го направиш!
Роланд погледна към прашния облак и сиво-зелената сянка отдолу, в която само след минута щяха да се очертаят отделни силуети. Ездачи с маски на озъбени вълци и зелени качулки. Те не просто яздеха към реката, а по-скоро се изливаха в нея.
— Не — отсече Роланд. — Не мога. Влизай в окопа.
Еди се забави още за миг, с ръка върху приклада на револвера, с напрегнато лице. После мълчаливо се обърна и хвана Сузана за лакътя. Коленичи до нея и се пъхна в дупката. Навън остана Роланд, загледан към празния път в дерето.
Бени Слайтман беше яко момче, но не можеше да помести камъка, заклещил крака на Франк. Джейк го разбра още при първия опит. Опита се да прецени теглото на момчето и на камъка. Камъкът може би бе по-тежък. — Франсин. Тя го погледна с влажни и почти заслепени от страх очи. — Обичаш ли го? — попита Джейк. — Да, с цялото си сърце! „Той е твоето сърце — помисли си Джейк.“ — Тогава ни помогни да го издърпаме. Когато ти кажа, дърпай колкото сила имаш. Нищо, че ще пищи, ти дърпай. Тя кимна, сякаш разбираше. Джейк се надяваше да е така.
— Ако не успеем да го измъкнем, ще трябва да го оста вим.
— Не! — изкрещя тя.
Нямаше време за спорове. Джейк се приближи до Бени при плоския бял камък. От едната му страна глезенът на Франк изчезваше под назъбения ръб. Момчето беше в пълно съзнание и дишаше на пресекулки. Лявото му око се въртеше ужасено. Дясното бе покрито с кръв. Парче кожа висеше над ухото му.
— Ще повдигнем камъка, а ти ще издърпаш Франк — обърна се Джейк към Франсин. — На „три“. Готова ли си?
Момичето кимна и косата и падна върху лицето като завеса. Тя не се опита да я отметне, само хвана брат си под мишниците.
— Франсин, боли — изстена той.
— Млъквай.
— Едно — започна Джейк. — Дърпай този проклет камък, дори да ти се пръснат топките. Чуваш ли?
— И още как. Брой.
— Две. Три.
Двамата дръпнаха с крясък. Камъкът се помръдна. Франсин също извика и с всички сили дръпна брат си.