Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— ОКР-44821 У-63! Парола!
Ударите и крясъците секнаха, но ушите на Еди продължаваха да пищят от сирената. Чу се щракане. После:
— Тук ОКР-44821-У-63. Моля, дайте парола. — Последва пауза, след това монотонен глас: — Подъл негоднико Еди Дийн от Ню Йорк. Имаш десет секунди. Девет…
— Деветнайсет.
— Грешна парола. — В гласа на Анди ясно прозвуча задоволство. — Осем… седем…
— Деветдесет и девет.
— Грешна парола.
Сега в гласа на робота звучеше истински триумф. Еди мигом съжали за безумната си самоувереност. Роса и Тян се спогледаха уплашено. Кучетата още лаеха.
— Пет… четири… Не беше нито деветнайсет, нито деветдесет и девет. Какво друго? Какво, за Бога, изключваше този негодник? — …три…
В съзнанието му сякаш проблесна мълния, по-ярка от очите на Анди, преди да ги простреля. Той изведнъж си представи оградата на пустия парцел и надписа:
„О, СУЗАНА МИА, психарката проклета, в «ДИКСИ» се паркира през 1999-а.“
— …две…
Не беше едно от двете, а и двете. Затова проклетият робот не прекъсваше броенето след всеки неправилен отговор. Защото те не бяха съвсем неправилни.
— Деветнайсет деветдесет и девет — изкрещя с цяло гърло Еди.
Последва мълчание. Еди очакваше отново да чуе сирената, очакваше Анди да продължи с опитите си да се измъкне. Бе готов да извика на Тян и Роса да бягат, да се скрият…
От полуразбитата барака прозвуча монотонен глас, гласът на машина. Фалшивото угодничество и искрения гняв ги нямаше. Анди, познат от поколения на жителите на Кала, бе изчезнал завинаги.
— Благодаря. Аз съм Анди, робот-вестоносец, многофункционален. Сериен номер ОКР-44821-У-63. Как мога да ви помогна?
— Като се изключиш.
Настъпи тишина.
— Разбираш ли какво искам от теб?
От нужника се чу тънък, уплашен гласец:
— Моля те, не ме карай да го правя. Лош човек. О, лош човек.
— Изключи се веднага.
Отново последва мълчание. Роса бе притиснала ръка до гърлото си. Иззад къщата на отеца се появиха неколцина мъже, грабнали импровизирани оръжия. Роса им махна да се отдръпнат.
— Да, Еди от Ню Йорк. Ще се самоизключа. — В новия тънък гласец на Анди звучеше ужасна мъка. — Анди е сляп и ще се самоизключи. Даваш ли си сметка, че с главна батерия, изтощена на деветдесет и осем процента, може никога повече да не се включа?
Еди си спомни големите тъпоумци в стопанството на Джафърдс — Тия и Залман, — после се замисли за всички останали в този злощастен град от поколения насам. Замисли се за близнаците Тавъри, толкова умни и добри. И красиви.
— Остани изключен завинаги, Анди. Край на разговора. Изключвай се.
Отново настъпи мълчание. Тян и Роса се приближиха от двете страни на Еди. Роса го хвана за ръката, но той веднага се дръпна. Искаше ръката му да е свободна, в случай че се наложи да стреля. Макар че нямаше представа къде да се цели сега, когато очите на Анди ги нямаше.
Роботът отново заговори. Тян и Роса подскочиха. Еди остана на мястото си. Беше чувал вече такъв глас, на поляната на великия мечок.
— ОКР-44821-У-63 СЕ ИЗКЛЮЧВА! ВСИЧКИ СУБНУКЛЕАРНИ БАТЕРИИ И ЕЛЕКТРОННАТА ПАМЕТ СА В ПРОЦЕС НА ИЗКЛЮЧВАНЕ! 13 ПРОЦЕНТА ОТ МОЩНОСТИТЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИ! АЗ СЪМ АНДИ, РОБОТ-ВЕСТОНОСЕЦ, МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН! МОЛЯ, СЪОБЩЕТЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО МИНА „ЛАМЕРК ИНДЪСТРИС“ ИЛИ „НОРТ СЕНТРАЛ ПОЗИТРОНИКС ООД“! ТЕЛЕФОН 1-900-54! ПРЕДЛАГА СЕ ПАРИЧНА НАГРАДА! ПОВТАРЯМ, ПАРИЧНА НАГРАДА! — Последва изтракване и съобщение то се повтори:
— Ти беше Анди — тихо каза Еди; обърна се към Роса и Тян и не можа да не се усмихне на уплашените им физиономии. — Всичко е наред. Свърши. Ще бърбори така известно време, после ще се изключи. Можете да го използвате за… де да знам… за саксия или нещо подобно.
— По-добре да го заровим тук — каза Роса и кимна към тоалетната.
Еди се усмихна широко. Идеята да заровят Анди сред изпражнения му хареса. Много му хареса.
Когато се спусна нощта, Роланд седна на мястото на оркестъра и заоглежда жителите на Кала, готвещи се за пиршеството. Всички съзнаваха, че това може би е последната им вечеря заедно, че утре хубавото им градче може да представлява обгорени руини. Въпреки това се веселяха. И не само заради децата, помисли си Роланд. Той усещаше огромното им облекчение, че най-после са взели правилно решение. Въпреки че съзнаваха каква може да с цената, те се радваха. Повечето от тези хора щяха да прекарат нощта на открито до палатката с децата и внуците им; тук щяха да чакат началото на битката. Щяха да чуят изстрели (звук, който може би бе непознат на много от тях), после големият прашен облак, показващ приближаването на Вълците, щеше или да се разсее, или да се върне откъдето е дошъл, или да се насочи към тях. В последния случай хората щяха да се разпръснат и да чакат опожаряването. Когато то свърши, щяха да се окажат бежанци в родния си град. Щяха ли да го възстановят, ако бъде сринат? Роланд се съмняваше. Нямаше смисъл, ако нямаше деца, които да живеят в него — защото, ако победят, Вълците щяха да отвлекат всички, нямаше съмнение. Когато дойде време за следваща им поява, тук щеше да се простира един призрачен град.