Вълците от Кала

— Защо, сай? — попита едно хлапе на не повече от четири с подозрително тъмно петно отпред на панталона. — Царевицата вече е обрана.

— Такава е играта — обясни Кантаб. — Казва се „не докосвай царевицата“.

Той запя. Някои деца последваха примера му, но повечето бяха твърде уплашени, за да пеят.

Роланд погледна на изток. Доколкото можеше да прецени, на Вълците им оставаха още десетина минути, докато стигнат Уай. Десет минути, богове, колко бяха бързи. Вече му бе минало през ума, че ще се наложи да оставят Слайтман Младши и близнаците Тавъри при себе си. Не беше планирано така, но при такъв бърз развой на събитията плановете винаги се променят. Трябва да се променят.

Последните деца се върнаха и на пътя останаха само Овърхолсър, Калахан, Слайтман Старши и Сейъри Адамс.

— Тръгвайте — нареди Роланд.

— Искам да изчакам сина си! — възрази Слайтман.

— Върви.

Слайтман изглеждаше готов да спори, но Сейъри Адамс го потупа по ръката, а Овърхолсър го хвана за ръкава.

— Хайде — нареди богатият фермер. — Той ще се грижи за твоето така, както за своето.

Слайтман изгледа с недоверие Стрелеца, но се прехвьрли през канавката и тръгна след децата заедно с Овърхолсър и Сейъри.

— Сузана, покажи им скривалището.

Погрижиха се децата да прекосят канавката далеч от мястото на изкопа им. Сузана разрита с отрязания си до коляното крак листата и клонките, с които бяха покрили дупката.

— Плитко е — обясни почти като извинение. — Отгоре е покрито с дъски. Леки са и лесно могат да се избутат. Тук ще се скрием. Роланд е направил… о, не знам как се нарича тук… при нас се казва перископ, има огледала и се използва за гледане над земята. Когато дойде моментът, ще изскочим. Дъските ще паднат настрани.