Камъкът на раздялата

— Как се казва червеният? — попита Джосуа пазача на конете на Фиколмий, жилав стар мъж с малък кичур коса на темето.

— Вятокрък — отвърна той намусено и му обърна гръб.

— Това значи „Вятърен крак“… принц Джосуа. — Хотвиг малко се запъна на титлата; после отиде до жребеца, метна едно въже на врата му и поведе дърпащото се животно към принца.

Джосуа се усмихна, огледа коня и накрая смело дръпна долната му устна, за да му види зъбите. Жребецът разтърси глава и се освободи, но Джосуа отново го сграбчи за устната. След няколко нервни разтърсвания на главата конят най-после позволи да бъде огледан — единственият останал знак на нервност бяха мигащите му очи.

— Е, този определено ще го вземем — каза Джосуа, — макар да се съмнявам, че това ще се хареса на Фиколмий.

— Няма — сериозно каза Хотвиг. — Ако честта му не беше заложена пред всички кланове, той щеше да ви убие само за това, че сте се приближили до тези коне. Вятокрък е един от конете, които Фиколмий специално изиска като част от имуществото на Блемунт, когато стана водач на клановете.

Джосуа кимна сериозно.

— Не искам пограничният тан да се ядоса толкова, че да ни преследва и да ни убие, като престъпи клетвата си. Деорнот, давам ти да избереш останалите; вярвам на твоите очи повече, отколкото на своите. Ще вземем Вятокрък, това е сигурно… всъщност смятам да го яздя лично аз. Омръзна ми да куцукам. На както казах, нека не осакатим табуна толкова много, че да принудим Фиколмий да се обезчести.

— Ще избирам внимателно, сир. — Деорнот тръгна през пасището. Пазачът на конете се опита да се измъкне, но Деорнот го хвана за лакътя и започна да му задава въпроси.

Джосуа ги гледаше с малко измъчена физиономия и пристъпваше от крак на крак, за да раздвижи болящото го тяло. Хотвиг, който наблюдаваше принца с крайчеца на окото си, най-после попита:

— Каза, че отивате на изток, Джосуа. Защо?

Принцът го погледна с любопитство.

— Има много причини, някои от които не мога да обсъждам. Но най-вече защото трябва да намеря място, на което да се укрепя срещу брат ми и срещу злите му дела.

Хотвиг кимна съвсем сериозно.

— Изглежда, имаш съплеменници, които се чувстват по същия начин.

Изражението на Джосуа се превърна в объркване.

— Какво имаш предвид?

— Има други от вашия вид, други живеещи сред камъни, които започнаха да се заселват на изток оттук. Това е причината Фиколмий да ни доведе толкова далеч на север от обичайните за този сезон пасища — искаше да се убеди, че новодошлите няма да навлязат в нашите земи. — На обсипаното с белези лице на Хотвиг се изписа притеснение. — Имаше и други причини кланът ни да дойде тук. Пограничният тан на Ливадните тритинги се опита да примами някои от нашите пазачи на последното Събиране на клановете, тъй че Фиколмий искаше хората му да са далеч от Ливадните тритинги. От Фиколмий се страхуват, но не го харесват. Много фургони вече напуснаха клана на Жребеца…