Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Но Бог определено е поставил такива неща на земята, за да провери вярата ни, принц Джосуа — каза Деорнот. — Ако никой никога не виждаше злото, кой би се страхувал от ада?
— Кой ли наистина? — Тонът на принца се промени. — Но не това е причината да изляза да говоря с теб — нали знаеш, че обръщам всеки разговор в мрачна и обречена посока. — Той отново се засмя, този път като че ли по-весело. — Всъщност дойдох да те помоля утре сутринта да ми кумуваш.
— Принц Джосуа, за мен е чест. С радост, ще го направя с радост.
— Ти си най-верният приятел, Деорнот.
— Вие сте най-добрият господар, който човек би могъл да има.
— Аз не казах „васал“ или „рицар“, Деорнот. — Джосуа говореше твърдо, но с признаци на добро настроение. — Казах „приятел“… но не си мисли, че да ми кумуваш е чест без отговорности. Не е. — Той стана сериозен. — Животът много добре показва, че не успявам да се грижа за онези, които са ми скъпи, Деорнот, приятелю. Може да не си съгласен, но това просто е факт. Затова, ако ми се случи нещо, искам думата ти, че ще се грижиш за Воршева и детето ни.
— Разбира се, принце.
— Вярвам ти. — След това продължи по-меко: — Закълни се.
— Заклевам се в честта на благословената Елисия, че ще защитавам добруването на лейди Воршева и на детето, което тя носи, така, сякаш са моето собствено семейство. Без колебание ще дам и живота си, ако се налага.
Джосуа сграбчи ръката на рицаря и я стисна.
— Много ти благодаря. Бог да те благослови, Деорнот.
— Дано да благослови и вас, принц Джосуа.
Принцът въздъхна:
— И всички останали също. Деорнот, утре е първият ден от анитул. Това значи, че утре е Хлафманса. Има много приятели, които не са с нас и при които трябва да отидат благословиите ни тази нощ… мнозина, които без съмнение са много по-близо до плашещото лице на тъмнината, отколкото сме ние.
Деорнот видя сянката му да се размърдва — принцът правеше знака на Дървото. Помълчаха, после Джосуа тихо промълви:
— Дано Бог ни благослови и да ни предпазва от лошото.
Станаха с пробуждането на зората и оседлаха конете и опаковаха продуктите, с които се бяха снабдили, след като Джосуа размени два от новите коне за храна и облекло. Тъй като Лелет щеше да язди с херцогиня Гутрун, а Таусър и Сангфугол също щяха да споделят един кон, оставаха четири коня, които да носят провизиите.
Когато животните бяха готови за път, вече се бяха събрали десетки любопитни тритинги.
— Какво, ти да не си направила съобщение? — раздразнено попита Джосуа. Воршева го изгледа, без да мигне. Отново си бе сложила бялата булчинска лента.
— Мислиш ли, че народът ми не би забелязал как товарите конете? Освен това какъв е смисълът да се жениш, ако ще го правиш като крадец, който се промъква през нощта? — Тя се обърна и си тръгна наперено, широката пола на булчинската й рокля се завъртя. Малко по-късно се върна — водеше младото момиче с големи очи, което бе прислужвало на Фиколмий, когато ги бяха докарали в лагера. — Това е Хаяра, най-малката ми сестра. И тя ще се омъжи някой ден, и затова искам да види, че невинаги е страшно.
— Ще се постарая да изглеждам много мил и добър, направо да ти се доще да се омъжиш — отвърна Джосуа и повдигна едната си вежда. Хаяра отвърна на погледа му, разтревожена като уплашено сърне.
Воршева настоя церемонията да се извърши под откритото небе и пред очите на хората от клана й. Сватбарската група излезе изпод покрива от одеяла; отец Странгиард мърмореше плачливо, докато се опитваше да си припомни важните части от церемонията — разбира се, не бе взел от Наглимунд Книга на Ейдон, а и никога не бе провеждал сватба. От всички главни действащи лица той очевидно бе най-нервният. Младата Хаяра, като усети сроден дух, вървеше толкова близо до него, че му се пречкаше в краката, което изобщо не намаляваше притеснението на свещеника.
Не бе изненадващо, че се събра любопитна тълпа тритинги — тълпа с не много по-различно настроение от онази, замисли се Деорнот, която се бе събрала да наблюдава как ще нарежат Джосуа на парченца. Бе малко обезпокояващо да видят сред тях майката и сестрите на онзи, който не бе успял да накълца Джосуа, покойния Утварт. Те, облечени еднакво в рокли и шалове с тъмносин скръбен цвят, се вглеждаха злобно в живеещите сред камъни, а устите им бяха стиснати в единодушно изражение на неприязън.