Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
собственик на „Ранджит медия" — изгубен любим.
Обявата не доведе до нови следи, но накара всички в града да заговорят за бюро
„Изгубена любов" и докара повече от дузина клиенти, всеки стиснал папка със снимки и
полицейски доклади за свои изчезнали близки. А когато след две седмици двама от
изгубените любими хора се намериха благодарение на връзките на Дидие на улицата и
Навиновите дедуктивни умения, бюрото привлече още клиенти, всичките склонни да плащат
предварително в брой.
Карла, разбира се, излезе права: пазарът е нужда, обслужваща сама себе си. Изгубените
любими хора, забравени или зарязани от пренатоварените полицейски участъци, пораждат
неспирни сърдечни терзания, не по-малки за полицаите, и наистина трябваше да се направи
нещо по въпроса. Бюрото вървеше добре — изгубените любими се намираха и отново се
свързваха със сърцата, които не бяха престанали да ги търсят.
Винсън и Ранвей от време на време се отбиваха на партитата на Джордж Близнака.
Винсън беше щастлив, но не се отлепяше от Ранвей, освен ако тя не го отпратеше или не му
кажеше къде да я чака.
Момичето с очи като лед в синя стъклена чаша изглежда бе приело смъртта на своя
приятел. Никога повече не го спомена. Ала докато призракът навярно отплуваше по реката
на приемането, над младото й лице все тъй надвисваше някаква сянка. Сякаш всяко нейно
изражение или движение на ръката бе затормозено от някаква нерешителност.
Но въпреки всичко изглеждаше доволна и здрава. Започнала бе да се облича като Карла с
тънък шалвар камиз и тесни памучни клинове; връзваше си косата на висока конска опашка.
Отиваше й. А когато се случеше да се усмихне щастливо и открито, листата на съмнението
капеха и просветваше стаеното в нея ясно небе.
След тайнственото изчезване на Ранджит, собственика, Кавита Сингх бе повишена в
заместник главен редактор на основния вестник. Фактът, че Карла имаше решаващ глас
заради пълномощното в „Ранджит медия", повлия много. Фактът, че рубриките на Кавита
бяха най-популярните в града, реши всичко.
За две седмици под творческото ръководство на Кавита вестникът направи нов завой —
не наляво и не надясно, а се устреми към нещо различно. Настроението беше оптимистично.
Бомбай бе страхотно място за живеене. „Стига вече с тази глупост да се сравняваме с други
места — написа тя в първата си уводна статия. ~ Отворете си очите и вижте какво чудо е
този гигантски социален експеримент, в който живеете, вижте колко много истинска любов
го крепи."
Хората се влюбиха в статията. Понякога родените на дадено място хора имат нужда
някой да пробуди за тях красотата на това Място и именно статията на Кавита разпали огъня
в сърцето на всеки бомбаец — огън на гордостта, който никой не подозираше, че Може да
лумне, докато Кавита не го раздуха. Тиражът на вестника Се вдигна с девет процента. Кавита
бе хит.
Карла се смя дълго и радостно, когато кампанията за гражданска гордост породи
тенденция и се разрази в каскада от обществени начинания из целия град. Не я попитах
защо, тя също не ми каза.
Нанесе се в съседния апартамент и го преобрази — една седмица на промени и нови
доставки. Трите й помещения — всекидневна, спалня и коридор с гардероб като моите — се
превърнаха в бедуинска шатра.
Вълни от небесносин и бял муселин, прикрепен на леки подпори в центъра на всяка
стая, скриха таваните. Лампите бяха свалени и заменени със стари железопътни фенери. Тя
изнесе всички мебели освен леглото и писалището във всекидневната. Купи маса от
музикалния магазин долу и поръча да й отрежат краката, та да може да сяда на пода по
турски в средата на стаята.
Покри всеки застлан с балатум сантиметър от пода, дори в банята, с турски и ирански
килими, които се срещаха и застъпваха, сякаш изтощени от борбата за видно място под
нозете й. Балконът с изглед към кръстовището до кино „Метро", свързан с моя, се покри с
драпирани сарита от червена коприна, смекчаващи ослепително бялата дневна жега с по-
хладни дипли и пурпурни шарки.
Гостувахме си с преспиване, но това не ме дразнеше. Всъщност бях в рая — най-
щастливите дни, които помнех, откакто захвърлих живота си в канавката на срама преди