Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Ами например ако някой вземе да ме пребие, за да ме накара да кажа, няма да
издържа. Тъй че мога да обещая поверителност само до момента, в който не ме заплашат
физически.
Погледнах Близнака.
— Скорпиона си има такова правило — сви рамене той.
— И то добро! — додаде Скорпиона. — Ако всеки на тоя свят си изказваше майчиното
мляко още при първия признак на насилие, изтезанията нямаше вече да съществуват.
— Свят на доносници — каза Карла. — Ти май си напипал нещо, Скорп.
Един мъж се зададе към нас откъм пътеката, подкарал отрупан с пакети велосипед.
— А! Припасите! — извика Дидие.
Мъжът разтовари от колелото дунапренов дюшек, куфар, сгъваема масичка за карти, четири сгъваеми брезентови табуретки и два сака с пиене. Вторачих се в пиячката.
— За Дива е — обади се Дидие, уловил погледа ми, докато броеше бутилките. — Това
момиче довечера ще има нужда да се натряска, дори и никога повече да не близне през
живота си.
— Алкохолът не е отговор на всичко, Дидие. Неочаквано Дива се показа от сенките.
— Имам нужда да се натряскам! — заяви тя.
Дидие заби в мен онзи свой говорящ поглед: „Казах ли ти!"
— Вие, мои странни нови приятели… — заговори Дива. — Защото никой от вас
всъщност не ми е приятел, а истинските ми приятели ги няма тук и може никога вече да не
ги видя, както няма да видя баща си… Вие ще ми помогнете ли да се натряскам и да ме
измиете, като повърна, и да ме сложите кротко да си легна, когато вече няма да знам къде се
намирам? Настана мълчание.
— То е ясно! — възкликна Дидие. — Ела тук, мило страдащо дете. Ела при Дидие, ще
роним сълзи заедно в бирата на всички и ще плюем в очите на Съдбата.
И тя плака, разбира се. Приказваше разпалено, размахваше ръце, крещеше, крачеше из
колибката, препъваше се в одеялата от парчетата съшит плат и викаше момичетата да влязат и
да танцуват с нея.
Когато воплите и ритмичното пляскане с ръце стигнаха апогея си, тя залитна. Навин
бързо скочи и я прихвана. Отнесе се я на леглото от струпани завивки; ръцете й висяха
покрай тялото като скършени крила. Тя бавно подви колене към сърцето си и заспа.
На пост в съседната колиба Дидие играеше покер с Навин и Зодиакалните Джорджовци.
Играта не беше красива гледка — „Скорпиона" не забелязваше, че го лъжат, Дидие и
Близнака го мамеха постоянно, а Навин, свъсен, не можеше да откъсне мисълта си от
спящото в съседство момиче.
Надникнах вътре при Дива. Няколко съседски момичета спяха в колибата, за да не я
оставят сама. Едно осемнайсетгодишно девойче на име Анджу насън бе гушнало раменете на
светската лъвица. Друго момиче бе отпуснало ръка на корема й. До тях се гушеха още три
момичета. В краката им спеше нечие братче.
Подрязах фитила на керосиновия фенер да не угасне и запалих от пламъка му спирала
против комари и ароматна пръчица от сандалово дърво. Сложих спиралата и пръчицата на
поставката върху железния шкаф и затворих леката шперплатова врата, прикрепена с въжени
панти.
По тесните пътеки на спящото доверие се върнах при скалите и морето, черно като
небесата. Стоях, гледах и се вслушвах. На това Място Дива бе чула и разбрала, че е загубила
всичко.
Когато застанах върху предния зид на затвора, между стражевите вишки, ме беше обзело
спокойствие. Целият ужас се оттече от мен, защото знаех — ако охраната ме застреля, ще
падна откъм свободната страна.
А когато се плъзнах по кабела надолу към свободата и хукнах да бягам, покоят ме
напусна и осъзнаването какво съм загубил така ме връхлетя, че ръцете ми после трепереха и
не можех да ги спра седмици наред.
Но аз сам бях избрал да стана изгнаник, а Дива я бяха принудили и то с ужасна
жестокост — бяха убили баща й и всички останали. Такава жестокост сломява оцелелия.
Надявах се младата светска дама, скрила се в реалния свят, да има приятели, които да не
допуснат това да се случи, когато се върне в света на нереалното.
Чух някакъв звук. Обърнах се и видях Карла на една гола скала на края на бордея. Беше
дошла да ме търси.
Махна ми в същия момент, когато една заблудена вълна се разби високо в скалите до нея.
Бели струйки вода потекоха по черните обли камъни към брега. Втора вълна окичи скалите с