Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Не видях никаква маска — отговори рибарят. — Този, на когото дадох лодката си, беше гондолиер.
— Свети Марко! Какво си направил, Леонардо? — извика Пиетро. — Той бил гондолиера, казваш?
— Да, таен агент от палата на дожовете.
— Това е незаконнороденият! — извика полицаят, отчаян от несполуката. — Това е Марино Маринели, пиратът.
— Чиято глава е оценена на две хиляди зекини! — добави Себастиано.
— Той е злодеят, който търсим! — извикаха двамата мъже.
Рибарят не наруши спокойствието си и отговори, усмихвайки се:
— Мисля, че грешите. Познавам Маринели отдавна.
— Защо мислиш, че не е той? — попита Пиетро нервно.
— Защо мисля ли? — отговори човекът. — Ах, сега си спомням… представям си фигурата му, физиономията… Да, това е същият Маринели, но изпитанията и годините са го променили. Той е станал по-възрастен, по-силен и по-красив.
При тия думи Леонардо замълча и остана за момент замислен.
После заяви с твърд глас:
— Да, той беше, храбрият Маринели!
— Нещастие! — извика Пиетро. — И ти си му помогнал да избяга.
— Бягството му е невъзможно, Пиетро, макар че му го желая от все сърце и съм готов да го защитавам. Той не може да избяга!
— Пази се Съветът на тримата да не чуе твоите думи! — каза строго Пиетро.
— Да не губим време! Да тръгнем след Маринели! — извика Агостино.
— Това ще бъде една луда гонитба… Но този път ние ще го хванем — добави Себастиано. — Останал между нас и пристанищната стража, той не ще може да избяга.
— За предпочитание е да вземем три лодки — каза Пиетро, — за да можем по-добре да го преследваме, тъй като той е много хитър.
— Знаете ли откъде може да вземем веднага три лодки? — попита Агостино рибаря.
Леонардо вдигна рамене и лицето му взе загрижено изражение.
— Всички спят по това време — отговори той. — Лодките са прибрани навътре от брега. Вие едва ли ще можете да поставите някоя във водата. Чуй шума на бурята и на вълните! Ще ви дам един добър съвет, не се качвайте на лодките. Бурята ще ги потопи и ще ви удави.
— Ние знаем — каза Пиетро, — че сте човек с опитност. Елате — добави той към другарите си. — Ако ние се забавим със събуждането на рибарите, не ще имаме време. Лодките ще се вземат в името на Съвета на тримата!
— Отлично, Пиетро, подкрепяме те — казаха Агостино и Себастиано. — Ние действаме по заповед на Съвета на тримата. Никой не може да ни попречи.
Тримата затичаха към дюната.
— Вие ще се разкайвате може би — промърмори Леонардо, затваряйки прозореца. — Маринели е герой, който с една орехова черупка се справи с вълните. Обичният син на бившия дож е неустрашим младеж, роден моряк. Но вие не трябва да рискувате по този начин. Както са разгневени вълните, не трябва да се надсмивате над техния гняв. Те ще ви накажат за вашата смелост и ще ви потопят в морските глъбини… Уви! Нека Света Богородица закриля Марино.
Докато Леонардо държеше този монолог, Пиетро и двамата му другари продължаваха тичането си по дюната. Силният вятър свиреше в откритото пространство, забавяше хода им и развяваше косите им. Пред краката им вълните с грохот се разбиваха о брега.
Тук-там облаците, разкъсани от урагана, оставяха да проникне над водите някой бледен светлинен лъч. Пиетро можа да различи в далечината тъмните линии на наблюдателните кораби и запалените им големи фенери. Но никаква лодка не се забелязваше на белите гребени на вълните. Може би лодката на Маринели се криеше в междините на гигантските вълни… Облаците се движеха безспир и ту откриваха, ту закриваха луната. — Гръм и мълния! — промърмори внезапно Пиетро, спирайки се пред няколко лодки, изтеглени на брега. — Кой знае дали този проклетник не се е възползвал от бурната нощ, за да се промъкне незабелязано между корабите, които бурното море е отдалечило един от друг. Той е способен на такава смелост!
Агостино и Себастиано поставиха под лодките обли дървета, с които рибарите си служеха да поставят лодките си в морето. Пиетро им помогна. Те намериха само две лодки и трябваше да се задоволят с тях.
След половин час всичко бе готово. Агостино и Себастиано се качиха на една лодка, а Пиетро на другата.
Внезапно, когато вече бяха хванали греблата, те забелязаха един кораб да се отправя с опънати платна от Маламоко към тази част на острова, която се готвеха да напуснат… Това нещо бе необяснимо, тъй като никой кораб нямаше право да напусне пристанището.
Шпионите положиха големи усилия, за да стигнат, колкото е възможно по-скоро до наблюдателните кораби. Но, за тяхно нещастие, вятърът и водата работеха срещу лодките им и последните напредваха твърде бавно.