Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Когато двамата войници от адмиралския кораб извикаха на гондолиера, който седеше в лодката, Горо им хвърли омразен поглед, макар че те изпълняваха само дълга си.
Знае се, че Зиани и адмирал Мило, привлечени от виковете на войниците, се отправиха към оградата и заразпитваха на свой ред чудния лодкар.
Последният принуден от обстоятелствата, не можеше да направи друго, освен да се доближи до кораба.
— Забраната да се напуща пристанището е достатъчно разгласена — каза Силвио Зиани мрачно. — Ако някой наруши тази заповед, осъжда се две години!
— Този юнак — добави адмиралът — не само си е позволил да излезе от пристанището, но още е избрал и много подозрително време, за да стори това!
— Оставете ме да го разпитам, благородни Мило — каза Зиани на офицера.
— С удоволствие — отговори последният. — Вземете всички мерки, които ви се нравят.
Гондолиерът трябваше да се прибори с големи мъчнотии, опитвайки се да спре до стената на кораба. Вълните заплашваха да разбият лодката му о адмиралския кораб. Но той маневрираше така сръчно, че най-сетне успя. Вече и офицерите от кораба не се съмняваха, че имат работа с един от най-ловките и най-опитните гондолиери на Венеция.
— Качете се на борда! — му заповяда строго великият капитан.
— Не мога, господарю — отговори човекът, — лодката ми е загубена, ако я напусна.
— Какво търсиш в открито море? — запита го капитанът.
— Ти се осмеляваш да пренебрегваш заповедите ми. Знаеш ли какво наказание те очаква?
— Зная, господарю! — отговори човекът със спокойствие.
— Вас търся, велики капитане!
Горо, който присъстваше на този разговор, едва прикриваше безпокойството си. Но хладнокръвието, което показваше гондолиерът, го учудваше, но и му вдъхваше надежда.
— Искам да ви заведа — каза гондолиерът — в скривалището на Маринели и да спечеля двете хиляди зекини.
— Как? Какво? Кой си ти? — попита великият капитан изненадан.
— Аз съм един прост гондолиер, като другите — заяви човекът със спокойствие. — По една случайност узнах скривалището на незаконно родения, когото търсите! Оставете ме да ви заведа и да го заловите. Не се колебайте нито секунда!
При тия думи, произнесени с твърдост, Силвио Зиани се обърна към адмирала:
— Аз съм решен — каза той — да последвам този човек.
— Разпитайте го първо малко — каза старият Мило. — Не е така бързо, както заявява той.
— Колко ще трае пътуването? — попита великият капитан гондолиера, който още стоеше прав в лодката си, надлъж по кораба.
— Съобщено ли ви е, господарю, за излизането на един кораб по това време? — прекъсна го лодкарят.
— Да. Един платноход е получил разрешение от дожа да премине нашите линии по свое желание. По неговия син фенер ще можем да го познаем.
— Заповедта за неговото свободно преминаване ви е изпратена, но изключението, направено за този кораб, е единствено.
— Е, добре — викна гондолиерът, — върху този кораб, на който са дадени всички права, се намира Марино Маринели! Заклевам ви се! Побързайте, господари! Има още време! Заловете бандита, преди да е избягал и ви се надсмива под носа.
— Вярвам ти — отговори Зиани, убеден в искреността на своя събеседник. — Двете хиляди зекини ще бъдат осигурени, ако ние заловим този човек. Ще трябва да се даде обратна заповед от Венеция и да не се позволи на този мистериозен кораб да напусне пристанището.
— Господарю, няма време! — прекъсна го гондолиерът.
— Корабът тръгва вече към открито море край Маламоко и скоро ще бъде сигнализиран от караулите на ескадрата.
— Тогава да обстрелваме!
— Но тогава ще нарушим дълга си и получените заповеди — каза адмиралът полугласно на великия капитан.
— Помислете, благородни Зиани, че този гондолиер може би е един лъжец или има някакъв интерес да ни накара да стреляме срещу този кораб!
— Съмнявате ли се в думите му? — запита Зиани.
— Не — отговори Мило, — но ви съветвам да бъдете разумен.
— Остават ни само няколко минути — извика гондолиерът настойчиво. — Различавам вече кораба, който се отдалечава от Маламоко.
— Нека четирима души да ме придружат! — извика Зиани с трескав глас.
— Четирима са много, господарю! — забеляза гондолиерът. — Състоянието на морето не ни позволява да бъдем много в лодката. Вие сте въоръжен… Аз ще държа греблата. Нека ви придружи само един решителен човек, готов на всичко. Незаконнороденият може да бъде заловен, хайде!
— Той има право! — каза Зиани. Негърът се отправи веднага към него.
— Не, тебе не искам! — каза великият капитан и го отблъсна. Незаконнороденият те познава много добре!