Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Десетки Чеда кръстосваха из просторната зала — предостойна за очите гледка, макар никой освен Чедата да не можеше да й се наслади, естествено — но не бяха го извикали, за да се любува на Купола. Сигурен беше в това. Зад огромните колони продължаваха редици от по-малки, също толкова обикновени на вид и също така излъскани съвършено, и високи алкови с фрески на величави победи на Чедата отпреди хиляда години. Валда закрачи, поглеждайки към всяка ниша. Най-сетне забеляза един висок мъж с прошарена коса, съзерцаващ един от стенописите — Серения Латар, как я вдигат на бесилото, единствената Амирлин, която Чедата бяха успели да обесят. Убита предварително, разбира се — малко трудно е щяло да бъде да обесят вещицата жива, но това бе несъществено. Важното бе, че преди шестстотин деветдесет и три години справедливостта бе възтържествувала според закона.
— Притеснен ли си, синко? — Гласът беше мек, почти кротък.
Валда леко се намръщи. Радам Асунава можеше и да е Върховен инквизитор, но все пак си беше Разпитвач. Докато Валда бе лорд-капитан, Помазан от Светлината, а не „синко“.
— Не, доколкото ми се струва — отвърна той навъсено.
Асунава въздъхна. Изпитото му лице бе живо въплъщение на праведно страдание, дотолкова, че потта по него можеше да се вземе за сълзи, но хлътналите му очи като че ли горяха със същия зной, стопил всеки излишък на плът. На плаща му беше извезана само гегата, без слънцето, тъй щото той сякаш стоеше извън Чедата. Или над тях може би.
— Времената са тревожни. Крепостта на Светлината приютява вещица.
Валда потисна порива да го изгледа накриво. Страхливци или не, Разпитвачите можеха да са опасни дори и за един лорд-капитан. Този мъж можеше и да не е в състояние да обеси една Амирлин, но положително мечтаеше да бъде първият, който ще обеси една кралица. На Валда му беше все едно дали Мургейз ще загине, стига това да не станеше преди от нея да бъде измъкната всичката възможна полза. Той не отговори нищо и дебелите посивели вежди на Асунава се смъкнаха толкова ниско, че очите му сякаш занадничаха от кухините на пещери.
— Времената са тревожни — повтори той — и не бива да се позволи на Ниал да погуби Чедата на Светлината.
Валда заразглежда продължително картината. Художникът сигурно беше добър или не чак толкова — от тези неща той не разбираше, а и му беше все едно. Но беше докарал добре оръжията и броните на стражата, въжето и бесилката изглеждаха истински. От тези неща Валда разбираше.
— Готов съм да слушам — рече най-после той.
— Тогава ще поговорим, синко. По-късно, когато ще има по-малко очи да видят и уши да чуят. Светлината да те освети, синко.
Асунава се отдалечи без дума повече, но стъпките му заотекваха, сякаш искаше да впечата всяка своя стъпка в камъка. Чедата се закланяха дълбоко, докато ги подминаваше.
От един тесен прозорец високо над двора Педрон Ниал видя как Валда слезе от коня и размени няколко думи с младия Борнхалд, след което закрачи гневно по каменните плочи и влезе. Валда винаги беше гневен. Ако имаше някакъв начин да прибере чедата от Тар Валон и да остави там Валда сам, Ниал с радост щеше да го приложи. Валда беше доста добър боен командир, но бе по-пригоден да разбунва тълпите. Всичките му представи за тактика се свеждаха до атаката и цялата му представа за стратегия се изчерпваше с атаката.
Ниал поклати глава и се запъти към залата си за аудиенции. Имаше си по-важни неща, за които да се тревожи. Мургейз продължаваше да упорства като войска, заела височините, и отказваше да признае, че всъщност е в дъното на долината, от която няма изход, и че тъкмо противникът й държи височините.
Когато Ниал влезе в преддверието, Балвер се надигна и каза:
— Омерна беше тук, милорд. Остави тези неща за вас. — И докосна купчина листа, превързани с червена лента, на масата. — И това. — Устните му се свиха и той извади от джоба си тънка костена тръбичка.
Ниал пое тръбичката, измърмори тихо и се затътри към вътрешното помещение. С всеки ден Омерна ставаше все по-некадърен, странно защо. Това, че си оставаше докладите на Балвер, беше достатъчно неприятно, колкото и да бяха пълни с глупости, но дори некадърник като Омерна трябваше да има достатъчно ум в главата, за да не предава тръбичките с трите червени ивици на друг освен лично на Ниал. Той вдигна тръбичката до светилника, за да огледа восъка. Не беше счупен. Огън трябваше да запали той под задника на Омерна, страх от Светлината да му внуши. Никаква полза нямаше от него като прикритие, ако не си играеше ролята на съвършен шпионин възможно най-усърдно.
Съобщението пак идваше от Варадин, с личния шифър на Ниал, изписан с разкривения паешки почерк върху листчето тънка хартия. Той за малко щеше да го изгори, без да го е дочел, но нещо в края привлече погледа му. Започна го отначало, грижливо възпроизвеждайки шифъра в ума си. Искаше да е съвсем сигурен. Също както и миналия път, изреждаха се дивотии за Айез Седай на каишки и странни зверове, но точно в края… Варадин беше помогнал на Асидим Файсар да си намери скривалище в Танчико; щял да се опита да измъкне Файсар, но охраната на Предтечите била толкова здрава, че и шепот не можел да прехвърли стените на крепостта без тяхно разрешение.