Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Джон Лин Сандър заповяда да спрат и всички елфи слязоха с въздишка на облекчение от конете. Мислите му бяха заети не с историята на отдавна отминали времена, а със загриженост за непосредственото бъдеще. Обезпокоен, той се втренчи в плътната черна стена, която се спускаше от Северната земя през равнините Стрелехайм и която с всеки изминал ден все повече се доближаваше до границите на Западната земя и до родината на елфите. Острият му поглед проникваше далеч на изток, където мракът вече беше проникнал в горите, ограждащи древната крепост на Паранор. Поклати непримиримо глава и прокле деня, в който си беше позволил да напусне краля и старите си приятели. Раснал беше до зрялата си възраст в компанията на Ивънтайн и когато приятелят му стана крал, остана до него като личен съветник и самопровъзгласил се негов страж. Заедно се бяха подготвяли за нашествието на армиите на Брона, Господаря на духовете, за когото бяха смятали, че бил разгромен навремето във Втората война на расите. Загадъчният странник Аланон беше предупредил народа на елфите. Тогава някои не му повярваха и му се надсмяха презрително.
Ивънтайн обаче му повярва, Аланон никога не беше грешил. Способността му да вижда в бъдещето беше наистина неестествена, но безупречно точна.
Народът на елфите се вслуша в съвета на Ивънтайн и се подготви за война. Но нашествието не беше осъществено по начин, по който очакваха. После Паранор падна, а с него и Меча на Шанара. Аланон отново дойде при тях и ги помоли да наблюдават равнините на Стрелехайм над Паранор и да следят дали превзелите крепостта на друидите гноми няма да се опитат да преместят Меча на север в двореца на Господаря на магиите. Те отново му се подчиниха безпрекословно.
Но се случи нещо неочаквано и то докато Джон Лин Сандър беше далеч от краля. Окопалите се в Паранор гноми съвсем ненадейно решиха да потърсят сигурност дълбоко във вътрешността на Северната земя и три техни многочислени патрула нападнаха линиите на елфите. Ивънтайн и Джон Лин командваха две отделни военни части, които трябваше да заловят две от тези сили. Те щяха лесно да разгромят гномите, ако не беше планът за нашествие на обединени сили на гноми и троли, изпратени от настъпващата сега армия на Господаря на магиите от Северната страна. Частта на Джон Лин беше почти унищожена и той едва спаси живота си. Не успя да стигне до Ивънтайн и кралят на елфите изчезна с цялото си командване. Джон Лин Сандър го беше търсил почти цели три дни.
— Ще го намерим, Джон Лин. Той не е от хората, които се оставят лесно да бъдат убити. Ще намери начин да оцелее.
Мрачният елф кимна едва забележимо с ниско приведената си глава, а очите му стрелнаха бързо младото лице на човека до него.
— Може би изглежда странно, но съм сигурен, че е жив — продължи сериозно другият. — Не мога да си обясня на какво се дължи тази моя сигурност, но… просто го усещам.
Брийн Елеседил беше по-малък брат на Ивънтайн. Освен това беше и следващият наследник на трона, ако брат му умреше. Той все още не беше готов за подобна отговорност и съвсем искрено не я желаеше. След изчезването на Ивънтайн не направи нищо, за да поеме командването на намаляващите армии на елфите, нито председателството на ужасения кралски съвет, но веднага се включи в издирването на брат си. По тази причина управлението на елфите изпадна в състояние на почти истински хаос. Народът, който само допреди две седмици беше обединен срещу непосредствената заплаха от нашествие от север, сега се беше превърнал в една несигурна, разделена на отделни групички маса, ужасно уплашена, че няма кой да поеме ръководството.
Елфите изобщо нямаше да изпаднат в тази паника. Те бяха прекалено дисциплинирани, за да допуснат положението да им се изплъзне напълно из ръцете. Но Ивънтайн беше безспорно силна личност и хората се обединиха здраво зад него след покачването му на престола. Млад, но с невероятно силен характер и непоклатим здрав разум, той винаги беше готов да им даде съвет, когато му го искаха и винаги се вслушваха в думите му. Слуховете за изчезването му потресоха дълбоко народа.