Сянката на планината

Бях виждал това и преди по време на един бунт в затвора: един мъж тъй се беше

уплашил, че се блъскаше пак и пак в каменния зид, надявайки се така да намери врата. Умът

й бе някъде другаде и търсеше изчезналия свят.

Без тя да го осъзнава, Навин я изведе по широка дъга обратно към мен. Тя седна кротко

на един валчест камък и много бавно дойде на себе си. И тогава неудържимо се разрида.

Оставих я с Навин, който я обичаше, и се върнах при колибите да доведа на помощ Сита

и момичетата. Сита я нямаше, но заварих там Карла и Зодиакалните Джорджовци.

Погледнах Дидие. Укритието на Дива в бордея бе тайна.

— Помислих, че е добре да получи подкрепа от нея — обясни Дидие. — Особено след

като всички ще преспим тук, за да я успокоим, на това… обществено място, нали?

Карла ме целуна за поздрав.

— Как е тя?

— Беше като удар с брадва — отвърнах, — но започна да се съвзема. Кораво момиче е.

Добре, че сте тук. До морето са долу с Навин. Бих им дал още малко време. Тя страда, а

Навин познаваше баща й.

— Дидие е твърде голям джентълмен, че да пази тайни и да остави Дива без приятели в

нощ като тази, когато я е сполетяла такава ужасна беда — обади се Дидие.

— И Дидие ужасно се страхува от привидения, за да остане тук сам — додаде Карла.

— От привидения? — възкликнах.

— Ясно е, че това място е обитавано от духове — отвърна Дидие. — Усещам

присъствие.

— Каквато и да е причината^ радвам се, че си тук — казах.

— Доста време мина — отвърна тя, докато оглеждаше колибите. — Този път има ли

специални атракции? Холера, тиф, нещо?

Преди години, докато живеех в бордея, избухна епидемия от холера. Карла бе дошла да

ми помага в борбата. Прие плъховете, грижеше се за безпомощните хора и чистеше на четири

крака диарията от пръстените подове.

— Сигурно ще прозвучи ненормално, но времето, прекарано тогава с теб, Карла, е един

от най-хубавите ми спомени.

— И от моите — каза тя, докато се оглеждаше. — И си прав. Ненормално е! Какво

правят момичетата в колибата на Дива?

— Подреждат я. Сигурно се надяват така да й повдигнат духа.

— Тази вечер в този обезумял град духове се надигат от гроба — каза тя. — Няма

съмнение.

— Ужас — възкликна приближилият „Скорпион".

— Горкичката — додаде Близнака. — Ние й пазехме апартамента в „Махеш". Той

постоянно е на нейно разположение, ако поиска.

— Само не казвайте на никого за това място — предупредих ги. — Джони и останалите

поемат риск. Трайте си за Дива пред всички. Разбрахме ли се?

— Бетон сме, приятел — отвърна Близнака.

— Да… освен ако… — заувърта Скорпиона.

— Освен ако какво?

— Освен ако някой не ме принуди да кажа.

— Какво ще рече това?