Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Може да не е много умен, но е наистина по-едър от повечето — съгласи се с обич Певснер.
Кастило и Дешамп се разсмяха.
Мобилният на Певснер иззвъня. Той погледна екрана, за да провери кой се обажда, и посочи вратата към терасата и градината.
— Може ли? — попита той.
— Разбира се — отвърна Кастило.
Певснер излезе от стаята и спря в средата на градината. Бяха изключили лампите, които се задействаха при движение, въпреки това от quincho идваше достатъчно светлина, за да виждат ясно. Кастило и Дешамп излязоха от стаята на покритата с плочки тераса.
Когато Певснер приключи разговора, двамата се отправиха към него.
— Ана и децата са във възторг, че най-неочаквано ще ги заведа на вилата в Сан Карлос де Барилоче, за да покарат ски — обясни Певснер. — Ана се притеснява, че ще отсъстват от училище, но при тези обстоятелства…
— Разбирам — отвърна Кастило.
— Пътуват към „Хорхе Нюбъри“ — продължи Певснер. — Уредих един „Лиър“ да ни закара до Барилоче. Ако ми позволите да се възползвам от гостоприемството ви, искам да помоля за още една услуга.
— Кажи какво? — попита Чарли.
— Не искам Ана и децата да виждат Янош в сегашното му състояние, а Янош — въпреки че в момента е в чудесно настроение — не е в състояние да прелети над половин Аржентина. Има едно място, недалеч оттук, където ще бъде в безопасност и ще може да се възстанови. Иска ми се „Рейнджърът“ да ни вземе…
— Няма да стане оттук — прекъсна го Кастило. — Съжалявам.
— Не, разбира се — отвърна Певснер. — Позволи ми да продължа, приятелю.
— Добре, продължавай.
— В аржентинската Асоциация по поло има осем хеликоптерни площадки. Намират се на север от Пилар. Знаеш ли къде са?
Кастило поклати глава.
— Встрани от шосе 8 — обясни Певснер. — Ще накарам хеликоптера да кацне на най-отдалечената, за да вземе Янош, а след това да ме откара до „Хорхе Нюбъри“ при семейството ми. Ще ни откарате ли до игрището за поло?
— Кога?
— Веднага, ако е възможно.
Кастило въздъхна шумно.
— Уреди го, Едгар. Водещ автомобил, „Трафик“, охраняващ автомобил. Във всеки да има стрелци. Аз ще пътувам с Алекс и Янош във вана.
Дешамп кимна и тръгна към къщата.
— Благодаря ти, приятелю Чарли — кимна Певснер. — Много съм ти задължен.
Кастило сви рамене.
— Да му дам ли пари? — попита Александър Певснер.
Кастило го погледна и забеляза, че гледа към къщата, където Кенсингтън се бе облегнал на стената на импровизираната операционна и димеше с пура.
— За сержант Кенсингтън ли питаш? — изви вежди Кастило.
— За вашия лекар. Много съм му благодарен за всичко, което направи за Янош. Искам да му го покажа.
— Да дадеш на сержант Кенсингтън пари — как да се изразя? — все едно да дадеш на свещеника пари за опрощението, което ти е дал. Ако все пак пробваш, Кенсингтън така ще те подреди, че нито един пластичен хирург няма да успее да ти върне познатото лице.
— Моля те, кажи му, че съм му задължен и ако мога да направя нещо за него…
— Кажи му го сам, Алекс — сряза го Кастило. — Той ще бъде в „Трафика“ с нас и Янош. — Засмя се и продължи: — Зарязал е медицината, за да може да стреля на воля.
— И на теб, приятелю Чарли, съм ти задължен. Не само защото ми спаси живота.
— Плати си дълга, като не ми се пречкаш, докато спипам общия ни приятел Хауърд Кенеди. Искам го, Алекс.
— Ако разбера къде е, ще ти кажа.
— Искам го без бенка по средата на челото. Нали ме разбираш?
— Доста ми е трудно, но ще се опитам — кимна бавно Певснер. — Има едно-единствено подходящо наказание за човек, който нахлува в живота ти с нечисти помисли, печели доверието и привързаността ти…
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че се чувстваш като наакан, Алекс?
— Моля?
— Александър Певснер, който умее до съвършенство да преценява хората, се е доверил на когото не трябва и е отритнал човек, който е достоен за доверието му. Така и не позна добрия, Алекс. По-точно казано, добрите.
— Това понятие не ми е известно.
— Много добре знаеш за какво говоря, Алекс.
— Тук съм, защото…
— Защото се скри под мерцедеса, докато добрите ти приятели от руското разузнаване се опитваха да ти видят сметката.
Лицето на Певснер се изопна.
— Ако наистина е така…
— Няма вече „ако“, Алекс. Едгар Дешамп позна един от мъжете във вана. Подполковник Евгений Комогоров, заместник на полковник Сунев, директор на „Борба с тероризма“ в руското разузнаване.
Певснер го погледна побеснял.
— Как звучи само, а? „Борба с тероризма“. Предполагам, че за тях терорист е всеки, който може да уличи бившия подполковник Путин от КГБ като един от най-дейните мошеници в „Петрол срещу храни“.