Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
През тези мрачни януарски дни аз и Ана седяхме заедно, четяхме заедно, играехме на карти заедно, а Джордж се навърташе около нея като предан съпруг, постоянно й носеше напитки и възглавнички, на които да полегне, и тя разцъфтяваше под неговите грижи. Тя харесваше Катерина и я викаше при нас, а аз гледах как Катерина старателно копираше маниерите на придворните дами, докато не се научи да раздава тесте карти или да взема лютнята с желаното изящество.
— От нея ще излезе истинска Болейн — каза Ана одобрително. — Благодаря на Бога, че има моя нос, а не твоя.
— Аз благодаря на Бога за това всяка вечер — казах аз, но Ана, както винаги, не долови сарказма.
— Можем да й потърсим добра партия — каза Ана. — Като моя племенница тя ще има много добри перспективи. Самият крал ще прояви интерес.
— Не искам още да се омъжва, особено против волята си — казах аз.
Ана се разсмя.
— Тя е Болейн и ще трябва да се омъжи така, както е изгодно за семейството.
— Тя е моето момиче — казах аз. — И няма да позволя да бъде продадена на този, който предложи най-много. Можеш да омъжиш Елизабет още в люлката, това е твое право. Някой ден тя ще бъде кралица. Но искам моите деца да останат деца преди брака си.
Ана кимна и остави тази тема.
— Въпреки това синът ти е мой — каза тя, за да не ми остане длъжна.
Аз скръцнах със зъби.
— Никога не го забравям — промълвих тихо.
Времето се задържа топло. Всяка сутрин земята се покриваше с бял скреж, а хрътките усещаха силния мирис на елени, които преминаваха през парка към ливадите. Преходът беше тежък за конете. Хенри ги сменяше по два-три пъти на ден, потеше се под дебелата си зимна шапка и чакаше нетърпеливо конярят да притича с поредния неспокоен, едър ловен кон. Той яздеше като млад мъж, защото се чувстваше подмладен — като човек, който очаква дете от красивата си съпруга. Катерина беше мъртва и той можеше спокойно да забрави, че тя някога бе съществувала. Ана носеше неговото дете и това му върна вярата в себе си. Бог беше благосклонен към Хенри и той вярваше, че това е в реда на нещата. В страната цареше спокойствие, нямаше и опасност от испанско нападение сега, когато кралицата беше мъртва. Доказателството за правотата на решението му се криеше в последвалите го събития. След като в страната му цареше мир, а Ана чакаше дете, Господ сигурно одобряваше действията на Хенри и беше отхвърлил папата и испанския император. Убеден в правотата си, сигурен, че Бог беше на неговото мнение по този въпрос, както и по всеки друг, Хенри беше щастлив човек. Ана беше доволна. Никога преди не беше чувствала, че светът е в нозете й. Катерина беше нейна съперница, кралицата призрак, която винаги хвърляше сянка върху нейното настъпление към трона, а сега Катерина беше мъртва. Дъщерята на Катерина заплашваше да отнеме правото на децата на Ана да управляват, но сега дъщерята на Катерина беше принудена да отстъпи и да заеме второ място, а дъщерята на Ана — Елизабет, получи клетва за верноподаничество от всеки мъж, жена и дете в страната — тези, които отказаха да го сторят бяха или в Тауър, или загинаха на ешафода. А най-хубавото беше, че в Ана растеше силно и здраво бебе.
Хенри обяви, че ще има турнир и че всеки мъж на място трябва да надене доспехите, да яхне коня и да се запише да участва. Самият Хенри щеше също да язди; чувството, че се е подмладил го караше отново да отговаря на предизвикателства. Уилям, който постоянно се оплакваше от големите ни разходи, взе назаем доспехите от друг обеднял рицар и се яви с тях на първия ден на турнира, като полагаше невероятни грижи за коня си. Той не падна от него, но неговият съперник лесно спечели победата.
— Господ да ми е на помощ, омъжих се за страхливец — казах аз, когато той дойде да ме потърси в шатрата на дамите, където Ана беше седнала под един навес, а останалите, добре увити в кожи, бяхме зад нея.
— Бог да те благослови, че си избрала именно такъв — каза той. — Защото връщам ловния кон без нито една драскотина по него и предпочитам да съм известен с това, отколкото с героизма си.
— Личи си, че си човек от простолюдието — казах аз, като му се усмихвах.
Той уви ръка около кръста ми и ме придърпа до себе си за една бърза тайна целувка.
— Аз имам най-вулгарен вкус — прошепна ми той. — Защото обичам жена си, спокойствието и фермата и защото за мен няма по-добра вечеря от парче месо и комат хляб.
Сгуших се по-близо до него.
— Искаш ли да се върнем у дома?
— Когато и ти можеш да дойдеш с мен — каза той кротко. — Когато тя роди бебето си и ни пусне да си вървим.