Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Ела да седнеш до прозореца и да не си посмяла да припаднеш — каза той грубо. — Ще те извикам да се върнеш до леглото му, когато му ги сложат.
Аз останах до прозореца и решително не се обръщах назад. Опитвах се да не слушам звъна на стъклениците, от които пускаха черните плужеци по краката на краля и ги оставяха да смучат разкъсаната кожа. Тогава Джордж ми викна:
— Ела и седни до него, няма нужда да гледаш каквото и да било.
И аз се върнах на мястото си до главата му, като се махнах пак едва когато пиявиците се бяха надули като преситени топчици черна слуз и вече можеха да ги махнат от раната му.
По някое време следобед аз държах ръката на краля и я милвах, както човек успокоява болно куче, когато той изведнъж стисна пръстите ми, очите му се отвориха и погледът му беше ясен.
— За Бога — каза той. — Всичко ме боли.
— Паднахте от коня си — казах аз, като се опитвах да преценя дали разбира къде се намира.
— Помня — каза той. — Но не помня как съм се добрал до двореца.
— Ние ви донесохме — Джордж се приближи от прозореца. — Пренесохме ви нагоре по стълбите. Искахте Мери да бъде до вас.
Хенри се усмихна с известна почуда.
— Така ли?
— Не бяхте на себе си — казах аз. — Бълнувахте. Благодаря на Бога, че сте отново здрав.
— Ще съобщя на кралицата — Джордж заповяда на един от пазачите да й каже, че кралят е дошъл в съзнание и че отново е добре.
Хенри се разсмя.
— Сигурно всички здравата сте се изпотили — той се опита да се размърда в леглото, но сгърчи лицето си от болка. — Мътните да ме вземат! Кракът ми.
— Старата ви рана се отвори — казах аз. — Сложиха й пиявици.
— Пиявици. Има нужда от лапа. Катерина знае как да я прави, нейната… — той прехапа устна. — Все някой трябва да знае как става — каза той. — За Бога. Някой трябва да знае рецептата — за момент той не продума. — Донесете ми вино.
Един паж дотича с чаша в ръка и Джордж я поднесе към устните на краля. Хенри я пресуши. Цветът му се възвърна и той отново насочи вниманието си към мен.
— Е, кой първи направи крачка? — попита той с любопитство. — Сиймор, Хауърд или Пърси? Кой щеше да пази трона ми топъл за дъщеря ми и да се нарича регент, докато тя навърши пълнолетие?
Джордж познаваше Хенри твърде добре, за да се поддаде и да му признае всичко със смях.
— Целият двор беше на колене — каза той. — Никой не помисли за друго освен за вашето здраве.
Хенри кимна, но не вярваше нито дума.
— Отивам да съобщя на придворните — каза Джордж. — Ще се отслужи благодарствена литургия. Много се бояхме.
— Донесете ми още вино — каза Хенри кисело. — Боли ме цялото тяло — сякаш не е останало здраво място по него.
— Да ви оставя ли? — попитах аз.
— Останете — каза той небрежно. — Само че махнете тези възглавници изпод гърба ми, имам чувството, че съм се схванал, докато лежа. Кой идиот ме остави да лежа на равно?
Аз си спомних за момента, когато го слагахме от носилката на леглото.
— Страхувахме се да ви бутаме.
— Пилци в кокошарник. Това сте вие — каза той с тихо задоволство. — Когато петелът го няма.
— Благодарим на Бога, че ви има.
— Да — каза той със задоволство. — За Хауърд и за Болейн щяха да настанат трудни времена, ако бях умрял днес. Създадохте си много врагове с това ваше издигане, които биха били щастливи да ви видят как се сгромолясвате отново в низините.
— Моите мисли бяха само с ваше величество — казах аз предпазливо.
— А щяха ли да последват моето желание и да възкачат Елизабет на трона ми? — попита той внезапно и рязко. — Предполагам, че вие, Хауърдови, щяхте да застанете зад вашите, нали? А останалите?
Аз срещнах погледа му.
— Не зная.
— Ако мен ме нямаше, без принц да ме наследи, тези клетви за вярност вероятно нямаше да свършат работа. Мислите ли, че те щяха да останат верни на една принцеса?
Аз поклатих глава.
— Не зная. Не мога да ви отговоря. Аз дори не бях с придворните, а прекарах всичкото време тук и ви гледах.
— Вие щяхте да останете верни на Елизабет — каза той. — Ана щеше да бъде регент, а чичо й щеше да е зад гърба й, предполагам. Това щеше да е все едно, че Хауърд управляват Англия, само че неофициално. А след това друга жена щеше да последва тази, и отново с рода Хауърд зад гърба си — той поклати глава, а лицето му помръкна. — Тя трябва да роди син. — Една вена заигра по слепоочието му и той сложи ръка на главата си, сякаш се опитваше да прогони болката с връхчетата на пръстите си. — Искам пак да си легна — каза той. — Махнете тези проклети възглавници. Едва гледам от болката в слепоочията. Жена от рода Хауърд за регент и друга Хауърд, която да я наследи. Това вещае само бедствия. Този път тя трябва да ми роди син.