Другата Болейн

Неговият пристъп на бурен смях отново ме заглуши, и придворните, които ни следваха, проточиха шии, за да чуят с какво бях развеселила краля така, и защо едновременно се червях от срам и се смеех.

Хенри ме хвана за кръста и ме притисна до себе си.

— Мери, обожавам ви — каза той. — Вие сте най-добрата от всички Болейн, защото никоя друга не може да ме разсмее така, както вие. Заведете ме при съпругата ми, преди да кажете нещо толкова чудовищно, че да се видя принуден да ви обезглавя.

Аз се измъкнах от прегръдката му и го поведох към покоите на кралицата. Въведох го вътре заедно с хората му. Ана не беше в приемната, а все още в своята стая. Почуках на вратата и известих за краля. Тя още стоеше с разпуснати коси и с шапчицата в ръка и с онова прекрасно сияние около нея.

Хенри влезе, а аз затворих вратата и застанах пред нея, за да не позволя на подслушвачите да се приближат. Това беше най-значителният момент в живота на Ана и аз исках тя да му се наслади. Можеше да каже на краля, че е бременна и че чака дете, защото за първи път след Елизабет тя чувстваше, че носи в утробата си живо бебе.

Уилям дойде откъм другия край на стаята и видя, че бях застанала пред вратата. Той побутна тук рамо, там лакът, и си проправи път през тълпата.

— На стража ли си? — попита той. — Скръстила си ръце като рибарка, която пази кофата с риба.

— Тя му съобщава, че чака дете. Има право да направи това, без някоя проклета Сиймор да си вре носа.

Джордж застана до Уилям.

— Да не е решила да му каже?

— Бебето се размърда — казах аз и се усмихнах на брат си, предвкусвайки радостта му като своя собствена. — Тя го усети. Прати ме веднага да повикам краля.

Очаквах да видя радостта му, но забелязах нещо друго; някаква сянка премина през лицето му. Така изглеждаше Джордж, когато беше направил нещо нередно. Това беше виновното изражение на Джордж. Сянката премина през очите му толкова бързо, че аз се усъмних дали изобщо я бях видяла, но за миг осъзнах с абсолютна сигурност, че съвестта му не беше чиста, и предположих, че Ана го бе взела за придружител по време на пътуването си към вратите на ада, за да зачене бебе за Англия.

— О, Боже, какво има? Какво сте сторили вие двамата?

Той веднага се усмихна лекомислено, както подобаваше на придворен.

— Нищо! Нищо. Какво щастие ги чака! Какви паметни два дни! Катерина е мъртва, а бебето мърда в утробата на Ана. Vivat Болейн!

Уилям му се усмихна.

— Вашето семейство винаги ме е удивлявало със способността си да вижда всичко през призмата на собствения си интерес — каза той учтиво.

— Имаш предвид радостта ни от смъртта на кралицата?

— Вдовстващата принцеса — казахме Уилям и аз в един глас.

Джордж се усмихна кисело.

— Да, същата. Разбира се, че ще празнуваме. Твоят проблем, Уилям, е, че нямаш амбиции. Не разбираш, че в живота има само една-единствена цел.

— И каква е тя? — попита Уилям.

— Да имаш повече — каза Джордж простичко. — Да получиш от всичко по много. От всичко по много.