Другата Болейн

— Оставате — прошепна той тихо.

— Това е позор.

— Да. Възможно е. Но ще останете.

Понечих да се измъкна, но той ме беше хванал здраво.

— Тя беше враг на сестра ви, което значи, че беше и наш враг. Почти ни разгроми. Беше на косъм от победата.

— Защото справедливостта беше на нейна страна — прошепнах му в отговор. — И ние до един го знаехме.

Той ми се усмихна искрено. Моето възмущение истински го забавляваше.

— Права или не, сега тя е мъртва, а сестра ви е кралица, към която вече няма кой да предявява претенции. Испания няма да ни нападне, а папата ще анулира отлъчването. Нейната кауза може действително да е била справедлива, но тя умря заедно с нея. Това, което ни трябва, е син от Ана и тогава всичко идва в наши ръце. Така че оставате тук — и се постарайте да изглеждате весела.

Аз покорно застанах до него, докато Хенри и Ана се оттеглиха в нишата на прозореца и заговориха. Нещо в начина, по който бяха доближили главите си, както и в бързата размяна на реплики, даваше да се разбере, че те двамата са най-видните заговорници в цялата страна. Помислих си, че ако Джейн Сиймор можеше да ги види сега, тя щеше да разбере, че този съюз е неразрушим. Когато Хенри пожелаеше да има до себе си някого с ум точно толкова безскрупулен и бърз колкото неговия собствен, той винаги можеше да разчита на Ана. Джейн беше отишла да се моли за мъртвата кралица, а Ана се канеше да танцува на гроба й. Дворът, оставен да се забавлява сам, се разпределяше по малки групички и по двойки, които коментираха помежду си смъртта на кралицата. Уилям, който огледа стаята и видя, че съм застанала до чичо си с намусено лице, дойде при мен да ме извика.

— Тя ще стои тук — каза чичо ми. — Никакви измъквания.

— Тя ще следва собствените си желания — отвърна Уилям. — Няма да позволя да й се заповядва.

Чичо ми повдигна вежди.

— Каква чудата съпруга.

— Такава, каквато на мен ми харесва — каза Уилям. Той се обърна към мен. — Искаш ли да останеш или да си тръгнем?

— Засега ще остана — отстъпих аз. — Но няма да танцувам. Това скверни паметта й и аз не желая да участвам.

Джейн Паркър се показа зад рамото на Уилям.

— Казват, че е била отровена — каза тя. — Принцесата в изгнание. Казват, че умряла внезапно и в страшни мъки, и че са й сложили нещо в храната. Кой според вас би бил способен на такова нещо?

И тримата старателно избягвахме да погледнем към кралската двойка: двамата души, които повече от всички други на света биха имали полза от смъртта на Катерина.

— Това е възмутителна клевета. На ваше място не бих я повтарял — посъветва я чичо ми.