Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ще можем да се справим с това — казах аз. — Но запомни, лейди Катерина. Дворът невинаги е добро място за една млада девойка, особено за хубава млада девойка. Ще очаквам да се държиш така, както ти се нареди и ако се случи някой да флиртува с теб или да ти праща любовни писма, ще трябва да ми кажеш. Няма да допусна да дойдеш в двора и някой да разбие сърцето ти.
— О, не! — тя танцуваше из стаята като придворен шут. — Не. Ще направя всичко, което ми кажеш, само ми кажи какво да правя, и аз ще го направя. Освен това не смятам, че някой изобщо ще ме забележи.
Полите й се увиха около слабото й телце, а кестенявите й коси се разпиляха. Аз й се усмихнах.
— О, ще те забележат — казах аз горчиво. — Ще те забележат, дъще моя.
Зимата на 1356
Радвах се повече отвсякога на дванадесетте празнични коледни дни. Ана чакаше дете и грееше от здраве и самоувереност, а Уилям — моят признат съпруг — седеше до мен. Аз имах бебе в люлката и красива дъщеря в двора. Ана каза, че за коледните празници в двора може да дойде и Хенри. Когато седнах на вечеря в дванадесетата нощ, аз виждах сестра си на английския престол и роднините си из цялата зала, насядали на най-хубавите маси.
— Изглеждаш радостна — каза Уилям, заемайки мястото си срещу мен за танца.
— Радостна съм — казах аз. — Като че ли най-накрая изглежда, че Болейн са там, където винаги са искали да бъдат и могат да се наслаждават на момента.
Той погледна натам, където Ана беше повела дамите да заемат местата си в сложната фигура на танца.
— Дете ли чака? — попита той много тихо.
— Да — прошепнах в отговор. — Как разбра?
— По очите й — каза той. — Освен това единствено в такова състояние тя успява да се държи прилично с Джейн Сиймор.
Аз се разсмях на думите му и огледах кръга от танцуващи и погледа ми се спря там, където Джейн, бледа и непорочна в златистожълтата си рокля чакаше със сведени очи своя ред да танцува. Когато тя пристъпи напред, в центъра на кръга, кралят я гледаше така, сякаш би я погълнал на място, като пудинг с глазура от марципан.
— Тя е истински ангел — отбеляза Уилям.
— Тя е една змия в тревата — казах аз упорито. — А ти по-добре изтрий това изражение от лицето си, защото няма да го търпя.
— Ана го търпи — каза той предизвикателно.
— Не по свое желание, повярвай ми.
— Някой ден тя ще падне в собствената си клопка — обяви Уилям. — Един ден той ще се измори от нейните настроения, и жена като Джейн Сиймор ще се окаже една приятна почивка за него.
Поклатих глава.
— Тя ще го отегчи до смърт за не повече от седмица — казах аз. — Той е крал. Обича лова, турнирите и забавленията. Само едно момиче от рода Хауърд може да му достави такава тръпка. Виж ни само.
Погледът на Уилям се спря последователно на Ана, на Мадж Шелтън, на мен и накрая на Катерина Кери, моята хубава дъщеря, която седеше и гледаше танцьорите, а начинът, по който извръщаше глава беше огледално копие на Аниния кокетлив жест.
Уилям се усмихна.
— Колко мъдро от моя страна да откъсна цветчето сред това изобилие — каза той. — Най-добрата Болейн.
На следващата сутрин бях с Катерина и с Ана в покоите на кралицата. Ана шиеше с придворните си дами огромното покривало за олтара и това ми напомни за работата, която всички ние бяхме вършили с кралица Катерина, и безкрайното везане на синьото небе, което сякаш се простираше напред към безкрайността, докато тя чакаше да решат съдбата й. На Катерина, като най-новата и нископоставена сред дамите, й бе позволено само да поръбва огромното правоъгълно покривало, докато останалите придворни бяха или коленичили на пода, или бяха придърпали столовете си, за да работят по основната част на модела. Тяхното сплетничене напомняше гукането на гълъби през лятото, и само гласът на Джейн Паркър се отличаваше сред тях, без да е в съзвучие. Ана държеше игла в ръката си, но се беше облегнала назад, заслушана в музиката, която свиреха. Аз също не бях в настроение за работа. Седнах до прозореца и се загледах към студената градина.
На вратата се почука силно и тя се разтвори. Чичо ми влезе и се заоглежда за Ана. Тя стана на крака.
— Какво има? — попита тя без церемонии.
— Кралицата е мъртва — каза той. Това, че той забрави да я нарече „принцесата в изгнание“ показваше колко беше потресен.
— Мъртва ли?
Той кимна.
Ана поруменя и на лицето й бавно грейна лъчезарна усмивка.
— Благодаря ти, Боже — каза тя лаконично. — Значи всичко свърши.
— Нека Господ бъде милостив към душата й — прошепна Джейн Сиймор.
Очите на Ана блеснаха гневно.