Сянката на планината

— Отлично, давай.

— Не — възрази той, вдигнал сабята в дланите си. — Това ти трябва да го разбереш. Ако

я поправя по моя тертип, тя никога повече няма да се счупи и ще се съюзи с Времето, обаче

вече няма да е същата сабя, с която прадедите на Кадербай са влизали в бой. Ще изглежда

другояче и ще я усещаш другояче. Душата й ще е друга.

— Ясно.

— Историята ли искаш да запазиш — попита майсторът на ножове и пусна усмивка, —

или искаш историята да те запази?

— Майтапчия си ти, Викрант. Искам сабята да оцелее дълго. Тя бе поверена на мен и не

мога да бъда сигурен, че ако пак се счупи, онзи след мен ще я поправи. Така че давай с

луксозната поправка, Викрант. Направи я така, че да е вечна, преобрази я, но я дръж скрита, докато не я завършиш, а? Това ми навява тъга.

— Кое сабята или че са ти я поверили?

— И двете.

— Тик, Шантарам.

— Добре. И ти благодаря за думите за Лиса, които ми предаде по Дидие. Значеха много

за мен.

— Добро момиче беше — въздъхна той и ми махна за довиждане. — Отишла е на по-

хубаво място, човече.

— На по-хубаво място — усмихнах се и ми се стори странно, че не мога да си представя

живот, хубав като този, който живеем.

Избягвах по-хубавите места и през целия дълъг ден чак до късно вечерта обикалях

валутните дилъри и чейнчаджиите от фонтана „Флора" през „Нариман Пойнт" чак до

мангровите гори на залива Колаба Бек Бей. Наострях уши за гангстерските клюки, които се

разнасяха нагоре-надолу из района по „развален телефон", отбелязвах си всички курсове и

оценки на чейнчаджиите, сравнявах ги с бележките на Дидие, разузнавах кои са главните

хищници, в кои ресторанти сме добре дошли и в кои не ни допускат, колко често ченгетата

искат пари, на кои мъже може да се има доверие, на кои момичета — не може, кои магазини

бяха прикритие за друг бизнес и колко струва всеки квадратен метър от тротоара в Колаба, на

който се въртяха сделки на черно.

Престъпните дела са доходни, разбира се, иначе никой нямаше да ги върши.

Престъпните дела обикновено носят по-бързи, ако не и по-високи доходи от Уолстрийт. Но

Уолстрийт има на своя страна ченгетата. И ченгетата бяха последната ми спирка, преди да

отида в бордея да навестя Дива и Навин.

Щом влязох в кабинета на Дилип Светкавицата, той направи жест към един стол.

— Недей да сядаш на шибания стол — каза. — И какво искаш бе, мамицата ти?

Оглеждаше ме — спомняше си как ме беше пребил последния път, и се надяваше да

куцам.

— Светкавица-джи — подзех любезно аз, — искам само да разбера Дали сега, когато

вече действам на своя глава, мога да ви подкупам, или трябва да ходя при помощник-

инспектор Патил. Надявам се да сте вие, защото помощник-инспекторът понякога е страшен

Досадник. Само че, ако му го кажете това, ще отричам.