![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Станало ли е нещо?
– Неее, какво да стане!
– Ако поискате, ще кажа на Али да намери Синан ага.
Михримах остави ръкоделието си и сърдито изгледа Есма:
– Защо?
Есма се затюхка дълбоко в себе си, но все така не се стресна от въпроса й:
– Нищо! Помислих си, принцесо, че има нещо, за което искате да поговорите с него, нещо за строежа.
– Няма! – сряза я Михримах. – Какво да говоря. Като отидох миналата седмица в Новия дворец, погледнах към строежа откъм Розовата градина. Изгражда вече стените.
– Да, да! – кимна в знак на съгласие Есма. – Струва ми се, че като завършат двореца в Юскюдар, който поръчаха за вас, оттам ще го виждате по-хубаво.
Пак замълчаха. В един момент Есма я погледна крадешком, но Михримах я забеляза и начаса се наведе над ръкоделието. След малко тя пък се опита крадешком да погледне към Есма, но гувернантката реагира по същия начин. „Това е фарс!“ – ядоса се Михримах. Ако не го споделеше с някого, щеше да полудее. „Някого“ си казваше, а в живота й нямаше никого. На кого друг би могла да признае позора си, ако не на Есма.
– Есма?
– Заповядай, красива моя принцесо!
– Ще ти кажа нещо.
– Слушам, красива моя господарке.
– Такова... – Михримах усети, че цялото й лице пламна.
Как щеше да й го каже! За момент като че ли се разколеба.
Е, добре де! Щеше да й го каже и да приключи завинаги с този въпрос Но и това не можа да направи.
– Видях го!
Изстреля двете думи така светкавично, сякаш се боеше, че ако ги произнесе по-бавно, можеше да забрави коя след коя следва.
– Кого?
– Ами... него!
– Кого, господарке? Майстор Синан ли?
Михримах поклати глава.
– Ох, добре! Идвал е, значи! Не съм го видяла.
– Не е идвал! – измънка Михримах.
Есма се обърка. Погледна господарката си в очите.
– Тогава... как?
– Не е идвал... Аз... такова... Аз... доведох го.
– Прощавай, принцесо! Не разбирам!
Михримах усещаше, че ще потъне вдън земята от срам, но трябваше да й го каже. Трябваше да се отърси от тази тегоба. Трябваше да сподели с някого този свой позор.
– Есма! – прозвуча като стенание. – Него... Аз... Като видение... Видях го в представите си.
Изражението на гувернантката й с нищо не се промени. Момичето въобще не разбираше за какво става дума.
– Еее? Какво лошо? Явно сте се затъжили... и двамата...
Щеше да каже „Обичате се“, но не го направи. Погледна господарката си и цялата изтръпна. По всичко личеше, че се сети. „Неее“ – изхвърли това, което й бе хрумнало. Що за представа би могла да причини изписания по това красиво лице срам?
– Как? – едва прошепна Есма.
– В леглото.
Михримах беше навела глава и криеше лице в дланите си.
– С него... Онова... Като с Рюстем. В леглото!
Чу се звук от трошене.
Кристалният поднос за чаши, който Есма бършеше в момента се изхлузи от ръцете й, падна и се разби на парчета.
КОНАКЪТ НА РЮСТЕМ ПАША 1542 г.
Михримах продължаваше да брои дните, един по един, а в това време Есма роди син.
– Как го кръстихте?
Есма хвърчеше от щастие като пеперуда.
– Осман! – отвърна смутено гувернантката й. – Така се е казвал бащата на Али.
– Дано да стане велик мъж като Осман Завоевателя, чието име ще носи! – отправи молитва Михримах. – Аллах да закриля майка му и баща му. Да бъде много щастлив!
След всяка нейна дума всички присъстващи в стаята възкликваха „Амин!“
Михримах обикна това момченце толкова силно, че дори не забелязваше ревността на своята гувернантка. Бебето беше повече в нейните ръце, отколкото в прегръдките на майка си.
Отлетя почти цяла година, но нищо не се променяше. Една вечер, потънала в мрачни мисли, тя реши: „Сигурно съм ялова“. Тази мисъл възбуди друго ужасно подозрение: Кой беше яловият – тя или Рюстем? Не можеше да го припише на себе си. „Неее, скъпа!“ – опита се да прогони тази мисъл. Нямаше в сърцето си нищичко към този човек, за да приеме и семето му. Особено пък, след като си забрани всякакви фантазии насън, тя си лягаше като статуя. И дотам! Дни наред си мърмореше: „Как се прави дете при това положение!“
Забеляза, че цикълът й закъснява от доста време. От колко ли? Три дни, седмица? В един момент реши да сподели с майка си, отказа се. Науми си да попита Есма. Кой знае какво щеше да й хрумне пък на нея. Зачеркна и това. Реши да не казва на никого нищо. Нямаше друг начин да се убеди, освен да изчака.
Михримах усети, че тайничко започва да я обхваща паника: „Ами ако съм бременна? Ако ще имам дете?“ Ако наистина беше забременяла, тя не знаеше даже да се радва ли или не.