Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Вие ме познахте, сигурен съм? — каза още веднъж Агостино. — Знаете ли какво ми се случи с вашата маска?
Агостино отново избухна в смях, после започна да се приближава към дървото с предпазливост. Панталонът пак не отговори. Какво означаваше това?
— Ида да ви донеса доминото — подзе Агостино. — Къде е сеньорът, който толкова хареса моя гондолиерски костюм?
Панталонът остана безмълвен и неподвижен. Главата му бе наведена напред, като че ли спеше…
Агостино не се колеба дълго време. Той се приближи до мистериозната маска и го бутна по рамото.
Тогава безмълвният падна в ръцете му. Агостино подскочи и отстъпи назад, произнасяйки ужасно проклятие.
— По дяволите! — извика той. — Какво означава, това? Той е мъртъв. Незаконнороденият е забил камата си в гърдите му, привързал го е към маслиновото дърво и аз го помислих за жив.
В този момент другарите му се приближиха и забелязаха около дървото следи от кръв.
— Мадоната да ни помогне! — извика Пиетро, повдигайки главата на панталона, върху която бе наложена шапка от сива слама. — Злодеянията на тези нехранимайковци са се увеличили с още едно!
— О, Боже! — извика внезапно Себастиано, хвърляйки поглед към смръщеното лице на мъртвия. — Това е…
— Това е Антонио, няма никакво съмнение — извика Пиетро. — Антонио слезе сам на острова, при първото ни пътуване. Трябва да отмъстим за него! Панталонът, когото ти си довел на острова, Агостино, е убил Антонио, нашия другар, и го е облякъл в маската си. Нека Бог ме прокълне, ако не го накарам да заплати с кръвта си за това убийство! Да ги преследваме без закъснение! Двамата пирати трябва да са още на острова! Те са искали да ни заблудят, благодарение на нощната тъмнина, връзвайки бедния Антонио на това дърво. Те са мислели, че не ще забележим ужасното престъпление.
— Да се пазим! — препоръча Агостино. — Ние имаме работа с бандити, които не се спират пред нищо!
— Мълчи и ни следвай! — заповяда сухо Пиетро. — Познавам всички ъгли и всички скривалища на този остров.
— Познаваш ли някого, на когото можеш да се довериш и да кажеш истината? — попита Себастиано.
— Да — каза Пиетро, — зная един храбър рибар, който ще ни даде подкрепа в случай на нужда. Ако голтаците от Сан Николо откажат да ни дадат сведения, така ще ги заплаша, че иде развържа езиците и на най-мълчаливите! Ще ме познаят. Ще познаят Пиетро, служителя на инквизицията.
Тримата мъже, окуражени от думите на Пиетро, се отправиха към къщите, намиращи се на дюните. В дълбоката тъмнина шумът на стъпките им произвеждаше скърцане върху пясъка.
Себастиано показа внезапно с пръст една от колибите на рибарите, в която още блестеше светлина.
— Мисля, че сме пристигнали навреме — каза Пиетро. — Старият Леонардо е буден още.
Полицаят каза на другарите се да останат на известно разстояние зад него и да чакат да ги повика, после тръгна напред и се отдалечи.
Изведнъж, в момента когато Пиетро достигна до колибата, светлината угасна.
Изненадан от това, Пиетро бързо отиде до прозореца.
— Отвори, Леонардо! — извика той и затропа силно по стъклото.
Чу как вътре рибарят бъбреше проклятия.
— Кой иде да смущава почивката ми? — попита той разгневен, отваряйки прозореца.
— Пиетро, твоят приятел Пиетро… Не го ли познаваш? — каза полицаят.
— Защо ме безпокоиш в полунощ? — каза човекът. — Отдавна съм минал възрастта, на която можех да се занимавам с шеги и карнавали. Остави ме!
— Имам причини да бъда тук В подобен час — отговори шпионинът. — Търся двама подозрителни чужденци. Видя ли ги? Отговори ми!
Рибарят направи утвърдителен знак с глава. Пиетро запита бързо:
— Видях лампата ти да свети през прозореца. Да не си ходил в града?
— Преди около един час — отговори Леонардо — един слуга от палата на дожовете, когото една гондола докарала на брега, дойде да ме намери и ме помоли да му приготвя лодката си. „Аз нося бързо известие за великия капитан. Пригответе вашата лодка. Познавам я като най-бърза на острова. Така ще успея да стигна незабавно до пристанищната стража.“ — ми каза той.
Пиетро едва можа да задържи учудването си. Той направи знак на другарите си да се доближат и им повтори казаното от Леонардо.
Агостино бе склонен да прегледа всички храсти на острова, да претърси навсякъде.
— Може би това е едно заблуждение? — каза той. — Този мистериозен слуга трябва да е бил нашия човек. Той си е присвоил едно звание, за да може да заблуди незнаещите.
— Не забелязахте ли един гондолиер край дюните или на брега? — попита Себастиано рибаря. — Един гондолиер, придружен от един панталон?