Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Роза — промълви тя. — Няма да забравя.
— Благодаря, сай. — Той остана загледан в нея още известно време, докато се съветваше със своите инстинкти — и с предчувствията си — и взе решение. Ръката му изчезна в торбата с оризиите, а когато се появи отново, вече държеше плика с обемистата книга… книгата, която Сузана нямаше да му прочете по време на последното им пътешествие. Когато я подаде на Айрийн Тасенбаум, тя се намръщи.
— Какво е това? Някаква книга?
— Да. От Стивън Кинг. Казва се „Безсъние“. Чела ли си я?
Тя се усмихна.
— Не. А ти?
— Не съм и няма да я прочета. Изглежда ми опасна.
— Не те разбирам.
— Струва ми се… тънка. — Мислеше си за каньона Айболт в Меджис.
Жената я вдигна.
— На мен пък ми изглежда прекалено дебела. Определено е от Стивън Кинг. Той пише на килограм, Америка купува на тон.
Роланд поклати глава.
— Добре де, няма значение. Заяждам се, защото никога не съм можела да се сбогувам. Искаш да я задържа, нали?
— Да.
— Добре. Може би, когато големият Стив излезе от болницата, ще си взема автограф. Както гледам, дължи ми поне това.
— Или целувка — рече Стрелеца и си открадна още една. След като книгата вече не бе в ръцете му, се чувстваше по-лек. По-свободен. В по-голяма безопасност. Той притегли жената в обятията си и я прегърна силно. Айрийн Тасенбаум отвърна със същата жар.
Сетне Роланд я пусна, допря юмрук до челото си и се обърна към вратата на „Дикси Пиг“. Отвори я и пристъпи вътре, без да се обръща. От опит знаеше, че така е най-лесно.
ШЕСТНАЙСЕТ
Хромираната табелка, която бе стояла навън, когато Джейк и татко Калахан бяха дошли тук, сега беше прибрана във фоайето. Роланд се спъна в нея, ала рефлексите му бяха бързи както винаги и той успя да я хване, преди да падне на пода. Той прочете внимателно надписа, ала единствената дума, която успя да разбере, бе „ЗАТВОРЕНО“. Оранжевото сияние на факлите, озарявали ресторанта, го нямаше — то бе заменено от захранвано от акумулатори аварийно осветление, което изпълваше трапезарията и преддверието със стерилния си блясък. Вляво се виждаше някаква арка, зад която имаше друга трапезария; в тази част на „Дикси Пиг“ цареше абсолютен мрак. Светлината от голямата зала стигаше колкото да освети края на дългата маса
— метър, метър и нещо, — след което помръкваше. Гобленът, за който му бе разказал Джейк, беше изчезнал — навярно се намираше или в най-близкия полицейски участък, или в нечия зловеща колекция. Роланд усещаше далечния мирис на печено месо — едва доловим и противен.
Три-четири от масите в голямата зала бяха преобърнати. Стрелеца забеляза петната по червения килим — тъмните определено бяха от кръв, а онова, което приличаше на жълтеникава гной, най-вероятно бе… нещо друго.
„Ххх ’рррли я! Гадна дрънкулка па Госсс ’ода на оссцете, х ’рррли я, ако ти стисска!“
И непоколебимият глас на отеца, отекващ смътно в ушите на Роланд:
„Няма да подлагам на съмнение вярата си заради твар като теб, сай.“
Татко Калахан. Още един от тези, които паднаха по пътя.
Стрелеца се сети за миниатюрната костенурка, скрита в подплатата на чантата, която бяха намерили в празния парцел, но не смяташе да губи време в търсенето й. Ако беше тук, със сигурност щеше да чуе гласа й, зовящ го в тишината. Не, този, който си бе присвоил гоблена с хранещите се вампири, със сигурност бе взел и статуетката, без да знае какво представлява — просто защото бе странна, красива и сякаш не бе от този свят. Лошо. Можеше да му помогне за нещо.
Стрелеца продължи напред, а Ко го следваше неотлъчно.
СЕДЕМНАЙСЕТ
Когато влезе в кухнята, се зачуди как ли са реагирали полицаите при първото си влизане тук. Бе готов да се обзаложи, че никога не са виждали нещо подобно в този град на стерилни машини и ярки неонови светлини. Това бе кухня, в която Хакс, готвачът, когото помнеше от младостта си (и под чиито безжизнени нозе той и приятелят му бяха разпилели трохи за птиците), би се чувствал като у дома си. Печките не бяха палени от седмици, но мирисът на месото, печено тук — от онази разновидност, известна като „опърлено прасе“ — беше остър и гаден. Тук се виждаха още признаци на стълкновения — на зелените плочки на пода се търкаляше тава за кейкове, а върху една от плочите за готвене чернееха засъхнали кървави петна. Роланд си представи как Джейк си пробива път през кухнята, недосегаем за паниката, и как се спира пред ратайчето, за да се осведоми как да излезе оттук.
„Как се казваш, друже?“