Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Стрелеца кимна и се загледа в улиците на града — градът, който беше двойник на Луд, само дето бе по-млад и по-жизнен от него, — които се изнизваха пред очите му.
— Ами колата ти? — попита той.
— Ако ми потрябва, преди да се върнем в Ню Йорк, все ще се намери някой, който да я закара до Мейн. Според мен обаче биймърът на Дейвид ще ни бъде напълно достатъчен. Това е едно от предимствата да си богат… Защо ме гледаш така?
— Имате кола, която се нарича Биймър77?
— Това е сленг за беемве — обясни му тя. — Което означава „Баварски моторни заводи“ или нещо подобно.
— Аха — кимна спътникът й, давайки си вид, че разбира думите й.
— Мога ли да те попитам нещо, Роланд? — попита тя.
Той кимна.
— Когато спасихме писателя, не спасихме ли също така и света? Защото имам подобно чувство…
— Да — рече Стрелеца.
— Как така един автор, който дори не е кой знае колко добър — твърдя това, тъй като съм чела четири или пет от книгите му, — може да е свързан със съдбата на целия свят? Или със съдбата на вселената?
— Щом не е толкова добър, защо не си спряла на първата книга?
Госпожа Тасенбаум се усмихна.
— Гледай как ме заби. Не отричам, че пише увлекателно — историите му винаги са разказани много добре, — но няма никакъв усет за езика. Отговорих на въпроса ти, сега ти отговори на моя. Бог ми е свидетел, че има писатели, които смятат, че целият свят зависи от онова, което пишат. Веднага се сещам за Норман Мейлър, за Шърли Хазард и за Джон Ъпдайк. Но явно в конкретния случай това важи в буквалния смисъл. Можеш ли да ми кажеш защо е така?
Роланд вдигна рамене.
— Той чува верните гласове и пее верните песни. Ка, с други думи.
Беше ред на Айрийн Тасенбаум да си придаде разбиращ вид.
ПЕТНАЙСЕТ
Лимузината ги откара до някаква сграда със зелен навес над входа. Отпред стоеше мъж с елегантно ушит костюм, а стъпалата, водещи до вратата, бяха преградени с жълта лента. На нея бе написано нещо, което Роланд не можеше да прочете.
— „ПОЛИЦЕЙСКО РАЗСЛЕДВАНЕ. ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“ — прочете Айрийн Тасенбаум вместо него. — Струва ми се, че тази лента стои тук от доста време. Обикновено ги махат, след като свършат със снимките и отпечатъците. Трябва да имаш доста влиятелни приятели.
Стрелеца беше сигурен, че ограждението е стояло тук поне три седмици — приблизително преди толкова време Джейк и татко Калахан бяха влезли в „Дикси Пиг“. Макар да бяха сигурни, че ще намерят смъртта си, бяха продължили напред. Той видя, че в чашата на спътницата му е останал малко алкохол и го гаврътна; отначало парещият му вкус го накара да се намръщи, ала сетне му стана приятно от начина, по който затопли вътрешностите му.
— По-добре ли си? — попита жената.
— Да, благодаря. — Той намести торбата с оризиите на рамото си и излезе навън, следван от Ко. Айрийн остана още малко в лимузината, за да размени няколко думи с шофьора, който явно бе успял да й уреди билет за връщане. Междувременно Роланд се провря под жълтата лента и застина неподвижно за момент, заслушан в глъчката на мегаполиса в този слънчев юнски ден, наслаждавайки се на младежкия му плам. Бе почти сигурен, че никога вече няма да зърне подобен град, и това навярно бе хубаво, защото му се струваше, че всички щяха да бледнеят в сравнение с Ню Йорк.
Стражът — който очевидно работеше за корпорация „Тет“, а не за полицията на града — се приближи към него и каза:
— Ако искате да влезете, сър, трябва да ми покажете нещо.
Стрелеца бръкна в торбата, взе увития в тениската вързоп, разгъна го и извади бащиния си револвер от кобура. Този път обаче не го предложи на човека срещу себе си, нито пък той изяви желание да го докосне. Единственото, което направи стражът, бе да разгледа изящната резба в края на цевта, след което кимна почтително и отстъпи.
— Ще ви отключа вратата, но вътре ще влезете сам. Разбирате това, нали?
Роланд, който бе прекарал почти целия си живот в самота, кимна.
В този миг Айрийн го хвана за лакътя, завъртя го към себе си и го прегърна през врата. Тъй като си беше купила обувки с ниски токчета, сега трябваше да повдигне брадичката си, за да го погледне в очите.
— Пази се, мой скъпи каубой — рече жената и го целуна леко по устата, след което се наведе да погали Ко. — И се грижи и за малкия каубой.
— Ще дам всичко от себе си — каза Роланд. — Ти ще запомниш ли обещанието си за гроба на Джейк?
77
От англ. beam — лъч. — Б. пр.