Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Тя се плъзга на земята и започва да пълзи на ръце и колене по тротоара. Когато стига до прашната улица, вдига ръка във въздуха и извиква:
— Роланд! Хей, Стрелецо! Тук съм!
Мъжът я вижда и й махва в отговор, след което се навежда и пуска зверчето на земята. Ко се втурва към нея, привел глава и прилепил уши към черепа си. Тича с бързината и грацията на невестулка, носеща се над снежните преспи. Когато е на два метра от нея (най-малко два метра), рунтавелкото скача във въздуха и прелита над прашната улица. Тъмнокожата жена го улавя като самоотвержен защитник, готов на всичко, за да спаси отбора си — силата на удара изкарва въздуха от дробовете й и я запраща в праха, ала първото нещо, което тя прави, след като отново си поема дъх, е да избухне в смях. Сузана продължава да се смее, когато рунтавелкото опира късичките си предни крачка върху гърдите й, а задните — на корема й, и започва да ближе бузите, носа и очите й, докато маха радостно с опашка.
— Стига! — вика тя, останала без дъх от смях. — Стига, миличко! Спри, преди да си ме убило!
В мига, в който чува думите си, изплъзнали се от устата й, смехът й внезапно секва. Ко слиза от нея, вдига муцунка към празното синьо око на небето и надава протяжен вой, който й съобщава всичко, което жената трябва да узнае (ако случайно не го е разбрала досега). Защото рунтавелкото може да се изразява доста по-красноречиво от няколкото думи, които обича да повтаря.
Безногата жена се надига и изтупва праха от ризата си. В същия миг върху нея надвисва сянка. Тя поглежда нагоре, ала отначало не може да види лицето на Роланд, защото главата му е точно пред слънцето и то е сътворило ослепителен ореол около него. Чертите му са изгубени в чернотата.
Той протяга ръце към нея.
Част от нея изобщо не иска да ги докосне — и нима не я разбирате? Част от нея иска да зареже всичко още тук и да го изпрати сам в Ужасните земи. Без значение какво би искал Еди. Без значение какво би искал Джейк. Този тъмен силует със заслепяващ ореол я бе изтръгнал от уютния й живот (о, да, и тя си имаше своите демони — сред които имаше един особено зъл, — но нали всички сме така?) и я бе запознал първо с любовта, после с болката и накрая с ужаса и загубата. Сделката определено не се развиваше в нейна полза, казано с други думи. Тази даряваща с гибел ръка бе отговорна за скръбта й, този странстващ рицар, дошъл от стария свят със старите си ботуши и смъртоносните си оръжия, поклащащи се на хълбоците му. Това обаче са сълзливи заблуди, наивни мечти и някогашната Одета без съмнение би им се присмяла. Ала тя се е променила — той я е променил — и сега си дава сметка, че ако някой има право да се поддава на сълзливи заблуди и наивни мечти, то това е Сузана, дъщеря на Дан.
Част от нея искаше да го отпрати — но не да сложи край на странстването му или да сломи духа му (само смъртта би била способна на това), а да отнеме искрицата светлина, останала в очите му, и да го накаже за безмилостната му, несъзнателна жестокост. Ка обаче е колелото, към което всички ние сме привързани, и когато то се завърти, ние също се завъртаме с него — първо се издигаме към небесата, а после се спускаме към ада, а мозъците ни кипят в черепите ни. Ето защо вместо да му обърне гръб…
ДВЕ
Вместо да му обърне гръб (както жадуваше част от нея), Сузана пое ръцете на Роланд. Той я притегли в обятията си и когато се опита да я целуне по бузата, обърна лицето си така, че устните му се притиснаха в нейните. „Нека му покажа, че съм направила своя избор — помисли си тя. — Нека му покажа, че щом съм тук, значи съм тук до края. Господ да ми е на помощ, ще бъда с него до края.“
ТРИ
В магазинчето „Шапки и дамски облекла“ имаше дрехи, ала I е се разпаднаха в мига, в който ги докоснаха — молците и годините си бяха казали думата. В странноприемницата на Федик („Тихи стаи, дубри легла“) Роланд откри ракла, пълна с одеяла, и чвамата се увиха с тях. Те миришеха на мухъл и застояло, но следобедният ветрец разсейваше донякъде неприятната миризма. Решена да изтръгне наведнъж болката от душата си, Сузана попита своя дин какво се е случило с Джейк.
— Пак този писател значи — горчиво въздъхна тя, докато бършеше сълзите си. — Господ да го прокълне.
— Хълбокът ми отказа и… Джейк изобщо не се поколеба. — Стрелеца за малко да каже „момчето“, както бе свикнал да мисли за сина на Елмър, когато почти бяха настигнали Уолтър. Ала след като беше получил втори шанс, се бе зарекъл никога вече да не прави това отново.