Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Той кимна.
- Хората от моята професия свикват с чужди места - добавих, - обаче човек никога не може да свикне със самотата. Радвам се да те видя.
- И аз - отвърна той. - Ще ми кажеш ли защо съм тук?
- Не - отговорих. - Но ще ти кажа каквото е необходимо.
Качихме се във фиата и докато изпълнявах нормалния смъртен танц с турския трафик, казах на Брадли да извади батериите и на неговия, и на моя телефон. Докато му обясня защо, стигнахме магистралата.
- Ние - това означава правителството на САЩ - издирваме човек - казах. - Издирваме го от седмици...
- Този, за когото говорят всички? - попита той. - Човекът с ядрения спусък? С бомбата?
- Няма човек с ядрен спусък - отговорих. - Това е легенда.
Видях изненадата му и си дадох сметка какво си мисли - беше слушал президентът да говори за това по телевизията многократно. Нямах време да обяснявам каква е причината за това, така че продължих:
- Преди два дни си мислехме, че сме го заковали, но се оказа, че грешим. Не разполагаме с име, националност или местонахождение. Единствената връзка, която имаме, е сестра му...
- Лейла Кумали - каза той и в очите му проблесна искрата на осъзнаването.
- Да. През последните дванайсет часа тя научи, че не разследвам убийство и че съм агент на ЦРУ.
- А не си ли?
- Не съм. Аз съм много над това. Когато се върнем в Бодрум, мисля, че тя ще е организирала грабеж в хотелската ми стая. Крадците ще вземат някои неща, включително лаптопа ми. Той е защитен донякъде, но мисля, че тя ще се справи без сериозни проблеми. Вътре има два имейла, които ще ѝ се сторят важни. В първия пише, че сме засекли телефонни разговори между нея и мъжа в Хиндукуш...
- Къде-къде? - попита Брадли.
- В Афганистан. Ще прочете, че не знаем какво е съдържанието на тези разговори, защото са кодирани, но предвид факта, че е родена в Саудитска Арабия и баща ѝ е бил екзекутиран публично, а телефонният ѝ приятел е замесен в отвличането на трима чужденци, смятаме, че става дума за терористично начинание.
- Така ли е?
- Не ми се вярва, обаче документът дава подробности за предстоящото ѝ прехвърляне в Ярка светлина.
- Какво е Ярка светлина?
- Тя ще потърси в Мрежата и ще намери няколко статии, в които се твърди, че Ярка светлина е в Тайланд и е част от системата тайни затвори на ЦРУ.
- Това така ли е?
- Да.
- И какво правят в Ярка светлина?
- Изтезават хора.
- Нашата страна постъпва така с жени?
- Нашата страна постъпва така с всички.
Бен беше в Турция от трийсет минути, но вече получаваше сериозно образование. Оставих го да помълчи за момент, докато задминавах конвой турски военни на път за сирийската граница.
- Кумали се грижи сама за едно шестгодишно момче - продължих, когато платформите с танкове изчезнаха от погледа ми в огледалото. - Ясно е, че детето не може да бъде изоставено, така че в документа се изреждат мерки за благополучието му.
Взех телефона си, сложих батерията, извадих снимките и ги подадох на Бен. На екрана се виждаше снимка на малкия, която бях направил в кухнята на Кумали.
- Той е със синдром на Даун - отбеляза Брадли и ме погледна.
- Да - отговорих. - В документа пише, че ще го вземат наши хора и ще го прехвърлят в дом за сираци в България, която е една от най-бедните страни в Европа. Поради бедността и факта, че е чужденец, за специалните му нужди няма да бъде направено нищо.
Брадли ме изгледа невярващо и дори потресено.
- Целта на документа е да я хвърли в паника - продължих.
- Мисля, че може и да успееш - каза той. - Защо?
- Знаем, че може да се свърже с обекта. Проблемът винаги е бил в това, че ако опитаме да я принудим да се свърже с него, тя ще го направи така, че да го предупреди. След това той ще се покрие и ще изчезне. Ако обаче си мисли, че чете секретна информация, и тя я изплаши, ще се свърже с обекта по своя воля. И няма да има умишлени грешки или хитроумни предупреждения. Той е единственият човек, който може да ѝ помогне, който може да ѝ каже какво се случва. Дори да поиска да не ѝ обърне внимание, не може - той е арабин, неин брат, а това означава, че е глава на семейството.
Брадли се замисли, после пак погледна снимката. Малкият се смееше - дете, превърнало се в пионка в една стара игра.
- И си измислил всичко това сам? - попита. В гласа му не долових възхищение.
- До голяма степен - отговорих.
- Винаги ли е така... в работата ти?