Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Много хитро.
— Но лейди Ариста и леля Гленда ще се приберат след час и сигурно ще кажат, че ремонтът трябва да се отложи за утре.
— Тогава да побързаме. — Прегърнах го за миг и го целунах по щръкналата червена коса. За това трябваше да се намери време. — Нали на никого не си издал тайната?
Ник изглеждаше малко виновен.
— Само на Каролайн. Тя беше толкова... е, знаеш как винаги усеща, когато се таи нещо, и колко настойчиви въпроси задава. Но тя ще мълчи и ще ни помогне да баламосаме мама, пралеля Мади и Шарлот.
— Най-вече Шарлот — рекох, повече на мен самата.
— Всички са все още горе, в трапезарията. Мама покани Лесли на вечеря.
В трапезарията тъкмо раздигаха масата, което означаваше, че леля Мади се преместваше на канапето си пред камината и вдигаше крака, а господин Бърнард и мама разтребваха празните чинии. Всички се зарадваха да ме видят, тоест всички освен Шарлот. Е, може би просто много добре успяваше да прикрие радостта си.
Ксемериус висеше надолу с главата от полилея и извика:
— Ето те най-сетне! Тъкмо се канех да почина от скука.
Въпреки че апетитно ухаеше на ядене и мама каза, че ми е запазила нещичко, геройски обявих, че не съм гладна, защото вече съм вечеряла в Темпъл. Стомахът ми се сви възмутено при тази лъжа, но в никакъв случай не можех да губя излишно време, за да го успокоявам.
Лесли се ухили насреща ми.
— Кърито беше великолепно. Изобщо не можех да се спра да ям. Още повече че в момента майка ми отново е изпаднала в една от експерименталните си фази. Дори и кучето ни не яде макробиотичните неща, които готви.
— Затова пък изглеждаш много добре... ъъъ... да кажем охранена — каза Шарлот остро.
От сплетената й коса се бяха измъкнали няколко къдрици и обрамчваха изключително нежно лицето й. Невероятно е как някой толкова красив може да е толкова подъл.
— Ти си си добре. И аз искам да имам куче — каза Каролайн на Лесли. — Или някакво друго домашно животно.
— Е, ние си имаме Ник — отвърна братовчедка ми. — Това е почти същото, като да имаме маймуна вкъщи.
— Да не забравяме и теб, истински гадна отровна змия — не й остана длъжен Ник.
— Браво, малкият — изграчи Ксемериус от полилея и запляска с лапи. — Добре я контрира.
Майка ми помагаше на господин Бърнард да нареди чиниите в кухненския асансьор.
— Много добре знаеш, че не може, Каролайн, тъй като леля ти Гленда има алергия към животинските косми.
— Можем да си вземем гол къртичест плъх. Това ще е по-добре от нищо.
Шарлот отвори уста, но после отново я затвори, защото явно не й хрумна нищо подло по темата за голия къртичест плъх.
Пралеля Мади се бе настанила удобно на креслото си и посочи сънливо закръглената си розова буза.
— Гуендолин, дай на леля си една целувка! Ужасно е, че вече те виждаме толкова рядко. Нощес отново те сънувах и бързам да ти кажа, че сънят не беше добър...
— Можеш ли по-късно да ми разкажеш за това? — Целунах я и прошепнах в ухото й. — И моля те, би ли ни помогнала да държим Шарлот далеч от синята баня?
Трапчинките на пралеля Мади станаха по-дълбоки и тя ми намигна. Изведнъж вече изглеждаше напълно будна.
Мама, която имаше среща с приятелка, днес бе в много по-добро настроение, отколкото през изминалите дни, нямаше ги загрижените погледи и шумните въздишки, когато ме погледнеше. За мое изумление, тя позволи Лесли да остане още малко. Спести ни традиционните лекции за опасността от нощното возене в автобус. Дори разреши на Ник да асистира на господин Бърнард по време на ремонтирането на уж дефектното казанче, без значение колко дълго ще продължи. Само Каролайн не извади късмет: тя бе изпратена в леглото.
— Но и аз искам да присъствам, когато извадят ков... когато демонтират казанчето — замоли се тя и пророни една сълза, когато не успя да умилостиви мама.
— И аз мисля веднага да се отправя към леглото — обърна се Шарлот към Каролайн. — И то с една добра книга.
— „В сянката на вампира“ — издаде я Ксемериус. — Вече е на 413 страница и тъкмо е стигнала мястото, където младият, макар и нежив, Кристофър Сейнт Айвс най-накрая вкарва в леглото чудно хубавата Мери-Лу.
Хвърлих му развеселен поглед и за мое изумление, той изведнъж се смути.
— Кълна се, че прочетох само няколко реда — каза гаргойлът и скочи от полилея върху перваза на прозореца.
Пралеля Мади се възползва от изявлението на Шарлот.
— Но, скъпа, аз си мислех, че ще ми правиш компания в музикалната стая. Много ми се иска да поиграем отново на скрабъл.