Не се сбогувам [bg]

- И случвало ли се е да разстрелвате свои?

- Два пъти. Един от братята се беше напил и заклал друг брат. И още веднъж, когато един, беше от криминалните, изнасили гимназистка. Джики го видя, моя помощник по бойната част. Той самият е от бившите грабители, човек със сурова съдба. Джики изпълнява присъдите, има твърда ръка.

Фандорин се реши.

- Щом в артела „Свобода " има толкова строги закони, как бихте постъпили с брат, който е ограбил беззащитна старица?

И той разказа на артелчика за това, което се бе случило на Покровка.

Воля го изслуша навъсено.

- Да, лошо. Жал ми е за старицата. Но правилата на артела не са нарушени. Реквизирането на ценни предмети от представителите на експлоататорската класа е в реда на нещата. Ние разменяме прибраните ценности за храна, която раздаваме безплатно на нуждаещите се. Това, че нашият брат е ударил генерала, също е нормално. Ако враждебният елемент оказва съпротива, разрешено е да се използва сила. В крайна сметка той не е убил този граф, нали?

- Задръжте златния медальон. Върнете на нещастната майка снимката и кичура. Това е всичко, което искам.

Артелчикът се замисли.

- Смятам, че ще върнем и медальона, щом има сантиментална, а не друга стойност. Тогава става дума не за скъпоценност, а за предмет за лична употреба... Как се казваш?

- Фандорин.

- Ела с мен, Фандорин. Медальонът трябва да е в хранилището, където пазим хазната на артела. Сега ще го намерим. След това ще пратя с теб някой от братята. Нека го даде на тази майка и да вземе разписка.

Арон Воля стремително се втурна към вратата. Озадаченият Ераст Петрович с малко закъснение закуцука след него. Артелчикът го чакаше в приемното и слушаше скърцащата госпожица.

Тя докладваше:

- .. .Така че имаме седмичен запас от продукти за сто четиридесет и седем бойци плюс излишъци. Разбрах се с комуната „Бакунин", те ни дадоха две картечници „Максим" срещу осем пуда брашно и онази туба спирт, която реквизирахме онзи ден - нали и без това не ни трябва. Освен това за раздаване на населението остават десет пуда брашно, тридесет фунта захар, дванадесет чувала картофи, има и олио. Да ги раздаваме ли?

- Разбира се. Браво, че си се разбрала за картечниците. Скоро ще ни потрябват.

Воля ласкаво потупа девойката по рамото и свежото й личице порозовя от удоволствие.

- Да вървим, да вървим - подкани артелчикът Фандорин и го хвана здраво под ръка. -Така по-лесно ли та е да вървиш?