Не се сбогувам [bg]

- Само интересните. С неинтересните понякога греша. Говори ми на „ти".

- Не ми харесва тази революционна мода. В нея има не простота, а грубост.

- А аз и преди с всички говорех така. На седемнадесет реших, че ако събеседникът е един, значи ще се обръщам към него в единствено число.

- Предполагам, че сте имали проблеми заради това? - попита Ераст Петрович.

- Разбира се. Но що за живот ще е това, ако няма проблеми? С какво би се отличавал от смъртта? Първо ме изгониха от гимназията. Защото се обърнах към един инспектор на „ти". След това какво ли не ми се е случвало. В Иркутския транзитен затвор веднъж така ме пребиха, че краката половин година почти не ме слушаха. Беше по-зле, отколкото при теб. Лекарят в затвора не ме лекуваше, защото и на него говорех на „ти". Нищо де. Оправих се.

А този казва истината, помисли си Ераст Петрович. Май не умее да лъже.

- Е, вие си имате ваши правила, а аз мои. Говоря на „ти" само с много близки за мен хора. Всъщност само с един човек.

- С жена си, предполагам - направи презрителна гримаса артелчикът. - Когато човек не може да живее сам, завъжда си патерица. Та защо си дошъл тук? Не приличаш на шпионин. Шпионите са съвсем други. Да не би да искаш да станеш член на артела? Ще те взема, ти си интересен.

- Искам да разбера кои сте и към какво се стремите. За каква революция се говори при вас? Революцията вече се случи. Дори две революции, през февруари и през октомври.

- Трябва и трета - убедено каза Воля. - Истинска. Първата революция беше буржоазна - срещу царизма. Втората социалистическа - срещу буржоазията. Третата ще бъде анархистка - срещу социалистите. Едва след нашата победа Русия ще стане свободна. Диктатурата на пролетариата пак е диктатура - той все повече се палеше, пламъкът в очите му се разгаряше. - Погледни само колко отвратително е устроен този свят. Раждат се деца, девет от десет са обречени на тежък труд, на гнет и унижение, а десетото уж е щастливец, но е обречено да се чувства като паразит. Никой няма избор. А човекът се отличава от животното само с това, че може да избира какъв да бъде. Погледни колко грозно е човечеството заради тази несправедливост! Колко лошо и срамно живее! Погледни градовете, тези окадени гробища на човешки съдби!

- Без градове също не може - възрази Фандорин. Той не толкова се вслушваше в смисъла на думите, колкото се опитваше да си състави картина за оратора.

- Може! Трябва! Хората са били събрани в тези оградени пространства насила: тук е по-лесно да си изкараш хляба. Единственото, което е необходимо, е да се премахне звеното между труда и хляба. Достатъчно е да се смаже главата на хидрата на държавата, да се нанесе удар тук, в Москва, и хората в цялата страна ще уредят живота си. Болшинството ще поиска да живее близо до земята, да диша чист въздух, да възпитава децата си на воля. Десетки хиляди комуни ще се самоорганизират и ще живеят както поискат, според вътрешна договореност. Като нашия артел. А в градовете ще останат само онези, които искат да работят с машини или да се занимават с наука. И също ще се самоорганизират. Ето какво е истинската революция!