Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Не се сбогувам [bg]
Не се сбогувам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не се сбогувам [bg]

Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:

Русия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. Чувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. Ще успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на своя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, Ераст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта... ...Първо се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти... Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто. И дезертьорите от армията на Доброто са доста по-многочислени. Това е ясно и от физическа гледна точка. Падението се постига по-лесно, отколкото възходът, подчинението е по-лесно от съпротивата.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 158
Перейти на страницу:

Джики изобщо не ставаше за оратор.

- Е, к'во - каза той с ръце на кръста. - Да не е за сефте? Хайде, Арон, излез.

Това беше цялата реч.

Очевидно Воля, като действащ артелчик, трябваше да се обърне към събранието с предизборна реч.

Тя също не беше кой знае колко дълга.

Воля се качи на верандата, огледа двора с пламтящия си поглед и тихо заговори:

- Благодаря ви, че всеки път ме преизбирате. Вярвам, че ви е омръзнало всеки четвъртък да слушате едно и също. Затова ще бъда кратък. За най-важното. За нашата черна правда. Защо се нарича черна?

Добре го слушаха. Тълпата добре осъзнава истинската, неподправена лудост, помисли си Фандорин, и се зарежда, а дори и се заразява от нея.

- .. .Защото ние не правим човека по-бял и по-хубав, отколкото е. Ние си го обичаме черничък. Такъв, какъвто си е. Обичам ви всички. Зли, обидени, болни от сифилис, проклети, никому ненужни, грешни, престъпни – всякакви. И знаете ли защо? Защото вие сте тук, в артела „Свобода ", а това значи, че за вас свободата е най-важна. Вие сте като мен. Вие сте моите братя и сестри. Вие също като мен няма да пожалите нищо в името на свободата. А пък аз няма да пожаля никого и нищо, включително и себе си, заради вас, и вие го знаете. Това е, аз приключих. Свободни хора сте, решавайте.

Не му ръкопляскаха, нямаше одобрителни викове, но мълчанието бе по-красноречиво от аплодисментите.

Ето какъв трябва да е вождът. Във всеки случай в обхванатата от революция Русия, рече си Ераст Петрович и въздъхна. Да не жалиш никого и нищо - това е прекалено висока цена. Дори за свободата.

А Воля застана до него спокойно, сякаш преди малко не бе изричал високопарни слова и прошепна:

- Е? Виждаш ли мерзавеца?

- Трима отговарят на описанието - също толкова тихо отговори Фандорин. И обясни кои именно.

- Спартак, Топор, Жохов - процеди през зъби Воля, като злобно присви очи. - Добре. Като свършат изборите, ще я видим тази работа.

През това време събранието продължаваше. Когато Джики попита дали артелът е готов за гласуване и дали има още някой, който иска да говори, в строя се вдигна ръка.

- Стига с този Арон! - провикна се някакъв с каскет. - При този Воля няма никаква воля! Братя, да направим актьора артелчик! Искаме Невски!

Громов-Невски също беше тук, с шлифер върху ризата, блед, но усмихнат. Той махна на всички с ръка и шеговито се поклони, на челото му падна пищен кичур.

- Това е нашият артист - каза Воля. - Знаменитост. Отлично говори по митинги и изобщо много е направил за пропагандирането на нашите идеи.

Ераст Петрович не долови в тези думи нито враждебност, нито ревност.

Тълпата се оживи. Някои се засмяха, други завикаха:

- Хайде, Невски, искаме реч!

Актьорът с лекота се покачи по стълбите, хвърли шлифера, отметна перчема си назад. Говореше с отлично поставен баритон, с ефектни паузи.

- Скъпи братя и още по-скъпи сестри! Аз също ще бъда кратък. За разлика от предишния оратор аз не мога да ви понасям. Защото сте изроди. Половината - бандити, а другата половина - хаховци, подобни на вашия покорен слуга. Вместо да си седите вкъщи и да пиете чай, вие си търсите приключения на свой гръб - из аудиторията се понесе смях. -Но аз кисна в това долно свърталище по същата причина, по която и вие. При тях там -Невски махна с ръка към оградата - е пълна скука, а при нас е весело. Вярно, би могло да е още по-весело. Предизборната ми програма включва само една точка. Искаме вместо сухия закон мокър! Седмото правило трябва да се пренапише: „Който не може да пие и от спирта и от дрогата се превръща в свиня - да бъде гонен, а всички останали да си се наквасват, колкото им хрумне". Това е, което имах да кажа. Свободни хора сте, решавайте - актьорът много добре изимитира глуховатия глас на Воля и се поклони.

На двора всички ръкопляскаха и се смееха.

- Сега ще ви свалят - каза с тревога Фандорин. Работата, чийто край уж се виждаше, сега щеше да се усложни.

- Ами нека - равнодушно подхвърли Воля. - Хората имат свободата да избират. Щом искат да пиянстват - тяхна работа. Нищо, след седмица ще разберат, че така не може, и отново ще изберат мен. Ти не се притеснявай. Никой не отменя останалите правила, така че при всички случаи ще намерим крадеца.

Джики обяви гласуване.

- Първо да вдигнат ръце онези, които са за Арон - каза той и сам пръв вдигна юмрук.

За учудване на Фандорин, почти цялата тълпа последва примера на грузинеца, включително и Невски. Щом улови погледа на Ераст Петрович, актьорът му намигна. Стана ясно, че на „героя-любовник" не му трябваше нищо друго освен всеобщото внимание и аплодисменти.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)