Не се сбогувам [bg]

Актьорът Громов-Невски - ето кой беше това. Човек със средна дарба, не го вземаха в първокласни трупи - смяташе се, че преиграва, прекалява с ефектите, но охотно го канеха в сборни трупи за гастроли, за ролите на герои-любовници. Беше едър, шумен - напълно подходящ за провинцията. Видимо стискайки зъби (от кокаина челюстите се схващат), Громов здраво стисна ръката на Фандорин. Очите му с разширени зеници блестяха с неестествена енергия.

- Къде изчезнахте?

- Бях болен.

- Виждам. Ходите с бастун. Остарял сте.

Но на Громов не му беше интересно да го разпитва, в такова състояние на човек му се иска той да говори. Всъщност и актьорът не се беше подмладил. Физиономията му се беше посмачкала и леко увиснала, бузите му бяха пожълтели.

- Жалко, че ви нямаше. Как блестях само през миналия и по-миналия сезон! Вземах по петстотин рубли за представление. Публиката се побъркваше. През шестнадесета имах три бенефиса. Представяте ли си, стана проблем да ходя по улиците - спираха ме за автографи. Сега също ме познават, ама театрите вече не са същите. Сборни трупи никой не прави, репертоарните поставят някакви глупости - за разни там Пугачовци и Парижката комуна. В днешно време любовта не е на мода.

- Това вече го чух - кимна Ераст Петрович, като си помисли, че тази среща е тъкмо навреме. Громов май е свой човек тук. Със сигурност познава и господин „Гарибалди". Само дето е прекалено приказлив...

- По дяволите театрите - възкликна Громов и широко махна с ръка. - Погледнете само какъв театър е наоколо! Днес целият свят е театър.

Тази сентенция също ми е позната, рече си Фандорин.

- А какво правите при анархистите?

- Аз съм един от тях. Тук ми харесва. Каква драматургия, каква трупа, какви декори!

- И кокаин ли има?

Громов се огледа и понижи тон.

- Това - не. Нали няма да ме издадете? Нашият импресарио гони от трупата, тоест от артела, за водка и наркотици.

- Кой гони?

- Артелчикът. Избираем началник. Не човек, а гранит - с него шега не бива. Самият Арон Воля, легенда на анархизма. Чували сте го, разбира се.

Импозантното име (или прозвище?) не говореше нищо на Фандорин, но в това нямаше нищо странно. През 1918 година в Русия гърмяха имена, за които през 1914 никой изобщо не бе и чувал.

Преди около пет години Ераст Петрович бе зърнал за кратко Ленин, болшевишкия премиер-министьр, но останалите съветски министри, там някакви си Тротски, Сверлов, Зержински (и когото там още му бе назовал Маса), те се бяха взели неизвестно откъде.

Арон Воля, легендата на анархизма? Няма да е зле да се научи повече за него и за тукашния контингент.

- Вижте, Громов...

- Викайте ми „Невски" - поправи го артистът. - Тази революционна река сега е много популярна. Смятайте ме за крайцера „Аврора".

И избухна в смях, макар че в какво се изразяваше шегата и какво общо имаше крайцерът не ставаше ясно.