Не се сбогувам [bg]

Невски заряза възвишения тон.

- Почакайте... За вас се говореше, че не сте само драматург, а също така и детектив -актьорът хитро присви очи. - Я си кажете. Разследвате някакво престъпление ли? При нас в това няма нищо чудно. В артела е пълно с престъпници. Опишете ми този, когото търсите.

- Нали ви казах: брадат, дълъг черен шлифер, особена черна шапка. Преди пет минути е минал през вестибюла в тази посока.

Невски почеса месестата си брадичка, изсумтя.

- Да вървим. Искам да ви покажа нещо.

Той отвори вратата на доста голямо помещение, цялото пълно със закачалки.

- Това тук е нашата съблекалня, тя също така е и склад за дрехи. Преди да свършат дървата, когато сградата още се отопляваше, всички наши оставяха тук горните си дрехи. Ама елате тук де.

Фандорин докуцука до вратата и надникна. Там висяха редици черни шлифери с пелерини. Горе на рафтовете за шапки беше пълно с шапки а ла Гарибалди.

- На шивачите-анархисти от комуната им в Трьохгорка им хрумна да ушият униформа за „Черната гвардия". Пратиха ни сто комплекта под формата на братска помощ. Но Воля каза, че мундирът - това е признак на принуда. Шлиферите и шапките останаха тук. Който няма какво да облече - носят ги. И брадати също имаме много. Анархисти - какво искате... -Громов изведнъж някак угасна и се спихна, подобно на пробита гума. - Добре, Фандорин, вие тук се разходете сам. Надникнете в „Храма за четене". Когато реквизирахме къщата, Воля нареди да се изхвърли цялата финансова литература от банковата библиотека и вместо нея домъкнаха анархистка класика... Доста неща имаме. Ще видите...

Той вяло махна с ръка и си тръгна. Дозата не му стигна за кой знае колко време, помисли Ераст Петрович. Съвсем се е скапал от смъркане този „герой-любовник".

Фандорин продължи сам, подпирайки се на бастуна и от време на време на стената. На всеки двадесет-тридесет крачки се налагаше да си почива. Най-много сили отиваха за опитите да не се ядосва. Тъй като енергията Ки се е изчерпала, трябва да се уча да живея без нея, внушаваше си Ераст Петрович. Защото е казано: „Благородният мъж презира немощта на тялото, а онова, което не може да излекува - него го смята за здраве".

От една отворена врата се чуваше тържествено декламиращ глас:

- „Основният принцип на индивидуалистичния анархизъм е правото на всяка личност свободно да се разпорежда със себе си. Това право принадлежи на всеки човек по рождение. Човекът и неговото право на избор са най-висша ценност и следва да се уважават при каквито и да било обстоятелства. Всякакви ограничения на свободата могат да бъдат само доброволни. Заедно трябва да се заселват онези хора, които гледат на тези доброволни ограничения по един и същи начин. Земята е достатъчно голяма, за да стигне мястото за всички общини, всяка от които се придържа към собствени правила, а който не иска никакви ограничения - може да живее сам".