Не се сбогувам [bg]

- Сега ти, Жохов. Рисчето е взела с размяна два нови „максима". Провери ги в какво състояние са. Ако нещо не е наред - поправи го. Само на теб ти имам доверие, златни ръце имаш.

Мълчаливецът наведе глава и за първи път си отвори устата.

Попита с пресипнал глас:

- Това ли е само? Тогава аз да тръгвам.

Останалите го последваха.

- Кой от тях е според теб? - попита Воля.

- Може да е всеки. Включително и хлапакът. Дори да не би взел златната дрънкулка за себе си - нали е влюбен. Много добре познавам този отсъстващ поглед. Може би си има някоя Клеопатра, която изисква скъпи подаръци.

Артелчикът въздъхна.

- Да. През цялото време забравям този фактор. Добре. Ето какво предлагам да направим...

Вратата рязко се отвори. В кабинета нахълта Джики.

- Латвийците тургат картечница на тавана в съседната съграда! - съобщи той възбудено. - Шо да праим, Арон? - и сам си отговори: - Да ги изпонатръшкаме, майната им. Да знаят, с нази шегъ не бива!

- Спокойно, Джики, спокойно - Воля хвана грузинеца за раменете. - Не се пали така. Рано е да стреляме по болшевиките. Вземи момчетата, качете се на тавана. Вежливо изгонете тези латвийци, а картечницата реквизирайте. Нека предадат на другаря Дзержински поздрави и благодарност от Арон Воля за помощта с оръжието. Разбра ли? Веж-ли-во.

Кавказецът се ухили.

- Зашо да не съм разбрал? Вежливо. Картешницата шъ я оставя на място. Само че с наши хора.

- Точно така. Върви.

Те отново останаха сами.

- Започнахте да обяснявате какво смятате да предприемете - напомни Ераст Петрович.

- Не да предприема, а да предприемем - Воля стоеше с гръб към вратата и съсредоточено търкаше горната част на носа си между веждите. - Може пък тази отвратителна история да е за добро. Решаващият сблъсък на черната правда с червената може да започне всеки момент. Един съд срещу крадец ще стресне братята. Изгонването на подлеца няма да е достатъчно. Ще поискам най-тежкото наказание. Трябва да се затегне революционната дисциплина преди големите събития.

- И как ще определите кой от тях е крадецът? - попита Фандорин, който не вярваше много-много в дедуктивните способности на анархисткия вожд.

- Много десно. Сега ще идем при твоя граф и ще го помолим да ни опише грабителя по-подробно. И толкова. Нали знаеш адреса?

- Да, това е на десет минути от тук. „Петроверигский переулок". Бившата къща на Чернишеви. Те живеят в портиерското помещение.

Оказа се, че Воля хич не е прост. Даде на заподозрените такива поръчения, че да не се отдалечават – фактически ги сложи под домашен арест. И скоро, не по-късно от половин час, виновният щеше да бъде разобличен.

- Да вървим - каза Воля и си сложи шапката.

- Някои ще вървят, а други ще се возят - въздъхна Ераст Петрович.