Игра на духове [bg]

И това бяха по-значимите събития; отдавна беше изгубил дирите на по-дребните, които при други обстоятелства биха могли да бъдат подминати като случайни съвпадения или déjà vu. Предполагаше, че е екстрасенс, въпреки че избягваше да използва тази дума дори пред себе си, а и като че ли не пасваше на нито една нейна дефиниция, която откриваше.

Дори да беше екстрасенс или телепат, или както щете го наречете, дарбата му нямаше нищо общо с това, което показваха по телевизията и филмите. В моментите, в които тя се проявяваше, той винаги се чувстваше някак на друго място, като че ли сомнамбулстваше, и изпитваше страшно главоболие и желание - не, потребност - да легне и заспи, докато болката отмине. Виденията и образите не бяха надеждни - беше се случвало да се появят в магазина или киното, без нищо да последва. Никой не биваше застрелян, никой не умираше, животът си продължаваше. Е, и това не беше съвсем вярно: понякога Тейър разгръщаше вестника и научаваше, че в друг магазин или кино на стотици, дори хиляди километри от него някой все пак е бил застрелян или умрял. В тези случаи той взимаше приспивателно и си лягаше, защото от мисълта, че може да е своето рода радар за смъртта и страданието, му се приискваше да се скрие от живота.

Тейър беше проучил въпроса, въпреки че подхождаше предпазливо. Беше чел за Сведенборг, който вярвал в света на духовете, съществуващ редом с нашия, но недостъпен за сетивата ни, и за Джон Уесли, чиято силна вяра в духовете бе повлияла ранния евангелски методизъм, към който Тейър все още се придържаше, макар и бегло. Интересуваше се също от медицинските и психологическите теории за този тип страдание. Подозираше, че е единственият търговец на мебели, който може да разговаря задълбочено за теориите на Фридрих Николай, според когото виденията могат да бъдат свързани с нарушен баланс на телесните течности, и Джон Фериър, който ги разглежда като прояви на сетивни разстройства. Познаваше експериментите на Месмер и Пюизегур и идеята за духовете като проекции на паметта, внезапна мозъчна активност и реакция на електромагнитни смущения. Нито една от тези теории обаче не обясняваше онова, което Тоби Тейър бе преживял след смъртта на баща си.