Игра на духове [bg]

Пътуваха в мълчание до дома на Улф, най-вече защото Франк задряма пет минути, след като потеглиха. Ледът беше почистен от средата дори на малките улици, но стоеше по края, а заради валящите снежинки фаровете не улавяха издайническите отблясъци. Паркър шофираше внимателно и след малко стигнаха до дома на Улф. В коридора светеше лампа, друга осветяваше стъпалото пред прага и част от двора. Преустроената конюшня, в която живееха Рейчъл и Сам, беше тиха и сумрачна. Ако беше по-рано, Паркър би помолил да се сбогува още веднъж с дъщеря си. Болеше го, че е толкова близо, а не може да я прегърне или поговори с нея.

Паркър спря пред къщата, без да сваля очи от прозорците, зад които спеше дъщеря му. Франк се събуди и двамата мъже поседяха минута, без да говорят. Накрая Франк каза:

- Рейчъл се тревожи, че Сам крие някаква травма от случилото се. А аз се тревожа, че не крие.

Паркър се обърна към него.

- Понякога я чувам да говори с някого - продължи Франк. - Не когато си играе с куклите или кучето е в стаята при нея, а когато е съвсем сама. Говори, слуша, после пак говори. Знам, че е нормално децата да имат въображаеми приятели, но това е нещо различно. Не мога да го обясня. Плаши ме, ако ме разбираш. Разговорите са напрегнати. Дори гласът ѝ се променя. Става някак си по-възрастен. По-сериозен. Като на голям човек. На кого би могла да говори по този начин?

- Не знам - излъга Паркър.

Стори му се, че Франк усети това, но просто реши да не го притиска.

- Благодаря, че ме докара - каза Франк, като отвори вратата и слезе.

- Няма за какво. И... Франк?

Франк Улф се подпря на вратата и зачака.

- Благодаря ти, че се грижиш за тях.

Франк кимна. Никой не добави нищо повече. Бяха приключили.