Игра на духове [bg]

Мей излезе в коридора. Малката нощна лампа между стаята и банята работеше, но долу беше тъмно. Винаги държеше лампата до стълбите на първия етаж запалена. Ползваше от онези екологични крушки, които трябваше да издържат с години и можеха да помогнат за спасяването на света, в случай че никой друг не даваше и пукната пара за това. Защо беше угаснала?

Алекс стоеше на вратата и плачеше. Защо плачеше? Искаше ѝ се да го прегърне, но нямаше време. Хвана се за рамката на вратата и се ослуша. Беше студена и влажна. Мей разтри конденза между пръстите си. В цялата къща беше мразовито. Не го беше забелязала, защото в нейната стая винаги си беше хладно. Радиаторът не работеше от седмица и тя беше метнала тежко одеяло върху завивката си, а преди да се мушне отдолу, слагаше термофор, за да стопли малко чаршафите. Мислеше да повика някого да го погледне, но се страхуваше, че може да се окаже признак на по-съществен проблем с цялата отоплителна система, а този месец парите не стигаха. Изглежда, подозренията ѝ се потвърждаваха; цялата къща беше ледена. По дяволите, ремонтът нямаше да е никак евтин.

- Мамо - повика я за последно Алекс, но тя не му обърна внимание.

Затвори вратата след себе си, като завъртя внимателно дръжката, за да не вдигне шум, и лицето на сина ѝ се скри. Отоплението ѝ бе дало практически проблем, върху който да се фокусира. Никакви сънища, никакви полузрими фигури в гората. Ако имаше крадци, по-добре за тях бе да си тръгнат, преди да са измръзнали до смърт в напразни опити да намерят нещо ценно в къщата, въпреки че можеха да вземат телевизора на излизане. Застраховката вероятно щеше да стигне за някой от онези нови модели с висока разделителна способност.

Тя слезе бавно по стълбите, стиснала чука в ръка. По стените също имаше конденз. Не разбираше. Преди да си легне, отоплението си беше наред. Възможно ли бе температурата да е паднала толкова бързо? Освен това не ѝ беше студено. Това беше другото странно нещо. Къщата можеше да съперничи на полярно иглу, а на нея ѝ беше топло. Как беше възможно това?

Лунната светлина струеше, течна и тежка, през прозорчето над входната врата. Мей инстинктивно вдигна ръка, сякаш искаше да я улови в шепа, да я поднесе към устните си и да я вкуси, а сладките лъчи да покапят като мед по брадичката ѝ.

Ръката ѝ замръзна. Дъхът ѝ спря.

Чу нещо да се движи в дневната.